Хепатит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хепатит или жълтеница в медицината е термин, който обозначава неспецифично възпаление на черния дроб. Причинителите на хепатит могат да бъдат различни, например вирусен, паразитен, наркотичен, алкохолен или неспецифичен. Първите клинични проявления на острата фаза на хепатит, варират от асимптоматични (без видими белези) до силна умора, пожълтяване на кожата и/или очите (оттук името жълтеница), гадене, повръщане, виене на свят или диария.
Хепатит е неспецифичен термин, използван, за да се обозначи възпаление на черния дроб. Той се диагностицира чрез кръвна проба, която показва покачване на чернодробните ензими. Нормалните стойности за чернодробния ензим варират при различните лаборатории. Пациентите, чиито лабораторни изследвания са под наблюдение, показват увеличаване на чернодробните ензими. Този материал предоставя информация за патофизиологията, специфични причини и лечения, налични както с търговски цели, така и от съвременни клинични опити за вирусен хепатит А, В и С, както и хепатит причинен от алкохол или наркотици.
Съдържание |
[редактиране] Видове
- Хепатит A — по-рано наричан инфекциозен хепатит или жълтеница, предава се чрез заразена храна, вода или къпане в басейни.
- Хепатит B — серумен хепатит, предава се по кръвен път.
- Хепатит C — по-рано наричан нито-А, нито-В хепатит, предава се по кръвен път.
- Хепатит D — делта хепатит, предава се по кръвен път.
- Хепатит E — предава се чрез изпражненията на заразените лица.
- Хепатит G — предава се по кръвен път.
Хепатит А и В са най-добре познати. При това срещу тях има разработена и ваксина. Хепатит С, обаче, все още създава проблеми. Идентифициран е в края на 80-те години на 20 век. През 1990 г. е разработен лабораторен тест за откриване на специфични антитела в кръвта на заразените. Оттогава се провежда задължително изследване на всички кръвни продукти за сифилис, СПИН, хепатит В и за хепатит С също така.
Понастоящем се откриват все нови и нови хепатитни вируси. Други вируси, като напр. на жълтата треска, вирус на Епщайн-Баре и цитомегаловирусът също могат да причинят възпаление на черния дроб (жълтеница) като вторичен ефект.
[редактиране] Хепатит A
Хепатит А се предава по въздушно-капков и чревен път. Острата фаза обикновено продължава от 4 до 6 седмици със или без жълтеница, умора и увеличен черен дроб. През тази фаза у лицата с Човешки Имунодефицитен Вирус обикновено се наблюдава значително спадане на броя на Т-клетките, който се възстановява до 6-12 седмици след инфекцията. се изчиства от тялото обикновено след 6 седмици. Обикновено са необходими месеци за възстановяване от остър .
Лечението за обикновено съчетава грижа с почивка, като прекратяването на лекарствата може да стане само след като острата фаза е приключила, и тогава може да се възстанови лечебната терапия. Пиенето на големи количества вода, почивка на легло и добро и здравословно хранене са все компоненти, необходими за пълното възстановяване.
През последните години бе открита и ваксина за , която може да се смята за превантивна терапия за пациенти с хронични терминални инфекции, като . Ваксината може да спре евентуална инфекция и у лицата с отслабнала имунна система, някои застрахователни компании и медицински заведения предлагат безплатна ваксинация на пациентите. Проверете при вашия личен лекар за подобни възможности.
[редактиране] Инкубационен период
Зависи от типа на вируса. Заразяване с хепатит А и Е (които се предават по хранително-контактен път) може да се установи в кръвта по лабораторен път средно 4 седмици след инфектирането. За хепатит В, С и D (кръвен и полов път) — инкубационният период е около 6 месеца.
[редактиране] Какво става при заразяване с хепатит С?
При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.
Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:
- 15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от грип);
- 60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;
- 20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от „жълтеница“ успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до чернодробна недостатъчност или рак на черния дроб.
[редактиране] Кой може да се зарази с хепатит?
Рискови групи: Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестуване на кръвните продукти (1990 за САЩ), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на зъби), използващи общи игли за инжектиране (най-често на наркотици), подлагали се на татуировки или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на обици и други такива, редовни посетители на салони за маникюр или педикюр, здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.) Хемофилиците са с голям риск. Болните на хемодиализа — също.
Всички, носещи вируса на хепатит С, са заразни ПО КРЪВЕН И ПОЛОВ ПЪТ и трябва да вземат ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ да не заразят останалите.
Хепатит С НЕ се предава:
- по въздуха, с кихане или кашляне, при ръкостискане, при прегръдки и целувки (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща тоалетна, консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.
Хепатит С МОЖЕ да се предаде:
- при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: самобръсначки, нокторезачки, ножици, четки за зъби, игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена кожа или лигавица
[редактиране] Каква е опасността от кръвопреливане?
След въвеждането на масово тестуване на всички кръвни продукти (май 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12 %, т.е. 1 от 3 300 банки.
[редактиране] Предава ли се по полов път?
Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на презерватив.
[редактиране] Хемодиализа и хепатит
Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р Брайън Перейра (Brian J. G. PEREIRA) от университета Тъфтс (Tufts University), януари 1996, „Family Practice News“). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16 % заразени от близо 2 500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.
Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в Сан Диего през 2000 г. върху 51 хемодиализно-болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24 %) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните ензими, петима (56 %) са положителни.
Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна престилка, която се изгаря след употреба, ръкавици от латекс, предпазен щит за лицето или предпазни очила, еднократни калцуни върху обувките, а дезинфекцията на помещението да се извършва с антивирусни дезинфектанти.
