Палат на парламента

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Палата на парламента (на румънски – “Palatul Parlamentului”, наричан още “Дом на народа” (рум.: “Casa Poporului”) преди демократичните промени в страната) се намира в Букурещ, Румъния.

Считана е за втората по големина административна сграда в света, след Пентагона, с внушителните си размери: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни (4 от които са използваеми, останалите в различна степен на изграждане). Най-големият коридор в сградата е дълъг 150 метра, а най-голямата зала обхваща 2 200 м² и е висока 16 метра. Има 1 100 помещения.

Груби оценки (по-точни са невъзможни, защото за построяването на сградата не са водени точни сметки, години наред румънската икономика работи почти само за нея) сочат, че са използвани около 1 милион кубически метра камъни от Трансилвания, повечето от Решица, 3 500 тона естествен кристал за направата на 480 полилея, 1 409 осветителни тела и огледала; 700 000 тона стомана и бронз за врати, прозорци и др.; 900 000 кубически метра дърво (над 95% румънско производство) за паркет и ламперии, включително дъб, бук, череша; 200 000 м² килими (машините за тъкането им са внасяни в залите, защото размерите на килимите са огромни) и т.н. [1]

Сградата е построена върху един от малкото естествени хълмове в Букурещ (“Дялул Спири”), който за целта на проекта е разрушен. Има легенди, че мястото, върху което е изграден Палата преди няколко века е било гробище, в което са погребвани хилядите загинали при чумна епидемия жители на Букурещ.

Строителството започва през 1984 г. В началото сградата е наричана Дом на републиката и е отражение на мегаломанското мислене на румънския диктатор Николае Чаушеску. Направена е по проект на румънски архитекти (участие са взели около 700 архитекта), а при строителството са използвани изключително румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и др. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по съвсем приблизителни оценки 3,3 милиарда долара), които са буквално изгладувани от обикновените румънци. В строежа са участвали над 20 000 работници.

Именно по тази причина след демократичните промени през 1989 г. в страната се появяват напълно сериозни предложения сградата да бъде срината със земята. Надделява практицизмът и тъй като изпълнението на проекта е в твърде напреднала фаза, държавното ръководство на Румъния решава да запази и довърши построеното.

За да се осигури подходящ фон, на който да изпъкне величието на сградата, са съборени няколко от най-старите букурещки квартали. Срещу Палата е изграден просторен булевард с множество фонтани по средата, от двете страни на който има огромни сгради, използвани от различните министерства. По продължение на този булевард в същия помпозен стил са изградени жилищни блокове, които са били предвидени да приютят множеството държавни и партийни функционери от времето на Чаушеску (вероятно за да бъдат по-лесно контролирани и наблюдавани). След свалянето на диктатора през 1989 г. обаче, част от тях остават недовършени и необитаеми и до днес.

При официалното откриване на сградата през 1989 г., проектът е завършен едва частично. Към 2004 г., сградата е изградена на около 90%.

До 2004 г. официално се нарича “Дом на народа”, но след като и румънският Сенат се премества да работи там (долната камара на парламента – Камарата на депутатите . провежда заседанията си там още от 1994 г), започват да я наричат Палат на парламента.

Тъй като сградата има огромен брой зали, заседателни салони, кабинети и др., често се използва за провеждането на международни мероприятия.

Част от сградата е отворена за туристи, като има гидове, изнасящи беседи на по-разпространените езици, включително и на български.

През 2001 г. там е сниман игрален филм, като интериорът на един от горните етажи е оборудван така, че да наподобява Ватикана. Фототапетите, изобразяващи различни религиозни сюжети и известни кантини стоят и до днес, но тези зали не са включени в туристическия маршрут.

Майкъл Джексън изнася концерт от една от терасите на Палата на парламента, през 1999 г. Куриозът в случая е, че се обръща към румънските си почитатели с думите: “Здравей, Будапеща!”.

[редактиране] Външни връзки

• Christian Litz: id=1193&MenuID=130&MagID=40&sid=su6468821427392006, на немски
• Какво остана от диктатора (на немски)
• Keno Verseck: репортаж, на немски
• Martino Stierli: Вградените сенки на миналото, на немски
• Ruth Lemmen: статия в “Berliner Zeitung”
• Румънската Камара на депутатите за Палата
• Фото-галерия от сайта на Камарата на депутатите
• Фото колекция
• Гугъл-сателитна карта