Паметник "Създатели на българската държава"
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паметникът "Създатели на българската държава" е архитектурен комплекс в непосредствена близост до Шумен, североизточна България.
С разпореждане № 23 от 14 март 1977 г. на бюрото на Министерския съвет е взето решение за изграждането му, като за целта през май 1978 година са обявени идейното задание, наградите, състава на журито. Конкурсът преминава на два етапа. В първия вземат участие 15 колектива. 17 членно жури, председателствано от зам.-председателя на Комитета по култура проф.П. Бербенлиев. отсява проектите и до втория етап се допускат пет от тях. Премираният проект във втория тур е дело на колектив, в който участват скулпорите Крум Дамянов и Иван Славов, архитектите Георги Гечев, Благой Атанасов, художниците Владислав Паскалев, Стоян Венов, инж. конструктора П.Хаджов. В процеса на работа този проект претърпява няколко изменения. През студените есенно-зимни дни на 1979/80 г със сонди се издълбават 1000 изкопа за взривяване на скалните маси. В една от тях на 31.01.79 г., так където сега се извисява Симеоновата композиция, е вградена капсула със завет към идните поколения. Тържеството по този повод започва с камбанен звън. След отзвучаването на тринадесетия набат актьорът Богомил Симеонов прочита текста на завета:"За първи път в многовековното си историческо съществование цялата ни Родина се готви през 1981 г. да отпразнува 13- вековния юбилей от създаването на българската държава. Тук на територията на Шуменски окръг, в Плиска, Велики Преслав, Мадара преди 1300 години е основана България. Тук е сложено началото на духовното й и материално развитие. Ние, гражданите на шуменския край , които само след година ще отбележим празничния юбилей на България, се обръщаме към вас, бъдните поколения и изпращаме нашата човешка щафета. Поемете я във вашите ръце, както ние сме я поели от поколенията преди нас. Тя трябва да върви нагоре и напред, за да не гасне никога живия поток на предците ни в нашата кръв. Ние се обръщаме към вас, нашето бъдеще, и нашите сбъднати надежди, ние които донесохме в 13-тия век на Родината и родния край посланията на нашите деди, оставени по каменните надписи, хроники, легенди и предания в историята, обогатихме ги с идеите на нашето време и ги направихме съвременност. Пренесете тези послания във вековете! Живеем в древен и млад шуменски край, край на трудолюбието, на съзиждането на един строй , за който загинаха безброй свидни жертви, край на богато минало, настояще и бъдеще. От нашите земи българското слово е тръгнало с буквите си по родните и славянски краища. Учениците на Кирил и Методий запалиха искрата на цялото славянско просвещение, в дворците на Велики Преслав, даровити книжовници и талантливи строители сътвориха първия златен век на българската култура. Живеем с идеите на герои и личности, които са отправната ни точка в нашия труд. Хановете Аспарух и Омуртаг, царете Борис и Симеон, героите Панайот Волов и В. Коларов и много други имена, за които ще узнаете от историята , ни завещаха с делата и кръвта си любов към Родината и нейния трудов и героичен народ. Нашият дълг беше да поемем това завещание и под ръководството на ЦК на БКП начело с нейния първи секретар Тодор Живков , да тръгнем по пътя на социализма и комунизма, път на доброто на хората, свързани навеки с братския Съветски съюз. Вие ще бъдете по-добри от нас. Вярваме ви! Съзиждайте започнатото от дедите ни и продължението от нас. Не забравяйте никога, че Човек и добре да живее умира и друг се ражда и само сътвореното от него остава. За името българско сили и кръв не жалете. В основите негови орлови сенки мълвят и нашата майка Родина след нас целунете с делата си светли свещеният път. Днес 31.01.1980 г. се положиха основите на паметник “България 1300’ в чест на 13-ия вековния юбилей на българската държава, когато Тодор Живков е първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НР България, Станко Тодоров – председател на Министерския съвет на НРБ, Пенчо Кубадински – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на НС на Отечествения фронт и председател на строителния комитет , Людмила Живкова – член на Политбюро на ЦК на БКП и председател на комитета за култура и председател на Националния координационен комитет “България 1300”, Георги Начев първи секретар на ОБ на БКП в гр. Шумен, Йордан Йорданов председател на ИК на ОНС – Шумен, Йовчо Господинов – първи секретар на ОПК – Шумен, Александър Узунов – председател на ИК на ОбНС Шумен, Авторски колектив на паметник “България 1300” – лауреата на Дим. Награда Крум Дамянов и Иван Славов – скулптори; Бл. Атанасов и Г. Гечев – архитекти. Строителството на паметника “България 1300” е възложено на СМК гр. Шумен с гл. Директор Петър Сотиров. Секретар на строителния комитет е Александър Джидров от Комитета за култура в София. Мемориалът пресъздава важни моменти от българската история от VІІ до Хв. Изграден е от 8 бетонни тела, оформящи две полузали. В композицията намират място българските владетели Аспарух, Тервел, Крум, Омуртаг, Борис I и Симеон I утвърдили държавата като трета в Европа. В залата наречена "Златният век" наред със Симеон са книжовниците Климент, Наум и Ангеларий, болярите и войните. Мозайката- триптих срещу композицията на Симеон е дело на Симеон Венов и Владислав Паскалев. Всяко от телата, на които са монтирани мозайките е под различен ъгъл- 45º, 60 º и 90º. Стилът показва идеята за постъпателното развитие на държавата. Мозайките са изпълпени от два равностойни елемента: фигурите са съчетани в горната си част с доминираща над тях шрифтовата композиция. Чрез този приьом се развива идеята, че предците ни са създали и утвърдили държава не на завоеватели, а държава съществуваща благодарение на развита в нея цивилизация. Символ на тази цивилизация са буквите, които са представена чрез три отделни шрифха. В първото пано това е рунното писмо, “чертите и резките” използвани от прабългарите и славяните, сред които се отделя знака на Тангра. При второто пано е изписана глаголицата на светите братя Кирил и Методий, внасяща в покръстването знак за културно-политическо, а не само религиозно значение. При третото пано кирилицата, наложена по-късно в целия славянски свят го приобщава към културата на човечеството. Войните в първото пано “Победителите” с акламации приветстват хана, облечен в пупурна ризница. Лицата на фигурите изобразени във второто пано имат нерадостно изражение. Така се показва, че акта на приемане на християнството не е минал без съпротива. Третото пано пресъздава братята Кирил и Методий, техните ученици Наум, Климент, Ангеларий, Сава и Горазд, книжовниците и строителите на Златния век. Мозайките са изпълнени от 12 художници в София. Техниката на изработване е следната: камъчетата са поставяни в тави с леярска пръст. Фигурите са изпълнени в позитив, залети са с лепило и върху него е поставен плат. След транспортирането им до Домостроителен комбинат в Шумен са обърнати и залети с бял цимент и армиран бетон. Преди започване на монтирането им на бетонните тела платът е свален. Монтирането и изливането на телата се извършва паралелно. Преобладават естествени камъни съчетани с изкуствен смалт-златен, сребърен, червен и черен. Увенчаващият композицията знак на лъва е разположен на 52 м височина.Тежи 1000 тона и е изпълнен от 2000 елемента по-тъмен гранит. Зад опашката му има стилизирана пеперуда. В азиатската култура тя е символ на дълголетието. Както тя преминава през различни метаморфози така и в развитието си държавата ни преживява възход и падения през тринададесетте си века съществуване.
Връзката между град Шумен и монумента се извършва по 1300 стъпалата осветени през нощта от високи спираловидни тела. На различни по дължина разстояния са оформени тринадесет площадки. Алеята започваща от сградата на Драматичен театър”Васил Друмев”с пиацета от четири грифона изпълнени от Иван Радев и е разделена на три части. Първата се състои от тринадесет водни каскади, дело на арх. Борис Камиларов и завършва в подножието на платото. Втората част по-тясна и по- стръмна от първата, има осем отклонения с места за отдих и зелени площи. Третата част, която е най-къса започва от кафе “Панорама” и завършва до фигурата на Аспарух. По средата й се извисява мраморна колона от старопрестолния Велики. Преслав.
Проф. Крум Дамянов е роден на 31.08.19 в с. Ракитово Пазарджишко. Завършва Националната художествена академия – София в класа на проф. Любомир Далчев. Автор на паметниците ”Самарското знаме” 1977г. в Ст.Загора, “Знаме на мира” 1980г., София, “Асеневци” В.Търново 1985г, “Орфей” Кърджали, Часовниковата кула в Хасково, Кюстендил Паметника на ВМРО. Самостоятелни изложби: Шумен, Пазарджик, София. Преподавател във ВИАС и НАИ София.(33)
Доц. Иван Славов е роден 1952г. с.Марчево Завършва Националната художествена академия – София. Автор на паметниците ”Самарското знаме” 1977г., Ст.Стамболов София. Преподавател в НАИ София .
Арх. Георги Гечев е роден на 18.11.1945 г. в с. Коиловци Плевенско. Завършва архитектура в ИСИ гр. София. Съавтор с проф. Крум Дамянов в паметниците“Знаме на мира” 1980г., “Асеневци” В.Търново 1985г.(35)
Проф. Владислав Паскалев е роден на 13 11.1933 г в София. Ректор на НХА от 1992 до 1995 г. Преподава в специалността "Книга и печатна графика" на НХА. Носител е на награди от наши и международни изложби, от конкурси за шрифт и изкуство на книгата и печатната графика сред които “Борис Ангелушев” за 1970 и 1980 г., монументална скулптура “Иван Лазаров”1981г.
Арх. Благой Атанасов Завършва архитектура в ИСИ гр. София От края на 80-те работи активно в областта на скулптурата Преподава през 1998-2001 във Вашингтон.
Худ. Симеон Венов е роден през 1933 година. През 1957 година завършва Националната художествена академия – София в класа на проф. Илия Бешков. Работи в областта на графиката, илюстрацията и рисунката. Самостоятелни изложби:1979, 1984, 1996, 1999 – София; 1985, 1991 – Варна, Бейрут; 1986 – Самоков; 1988 – Добрич, Каварна.
Текстът е изпратен от Светлана Стойкова Джанкова -директор на паметника"Създатели на българската държава". Това е част от юбилейното издание в чест на 25 годишнина от откриването на паметника, чиито автор е тя и архива на същия.
