Панчо Владигеров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Панчо Владигеров български композитор |
|
| Роден: | 13 март 1899 Цюрих, Швейцария |
|---|---|
| Починал: | 6 септември 1978 София, България |
Панчо Хараланов Владигеров е български композитор музикант, диригент, педагог и общественик.
Учи в Частното музикално училище в София, където пиано му преподава чешкият музикант Хенрих Визнер, а композиция и теория на музиката - Добри Христов. По това време П. Владигеров прави първите си композиционни опити.От 1912 г. до 1915 г. изучава композиция и пиано в Държавното висше училище в Берлин, след което се обучава в Академията по изкуствата в същия град. Завършва Академията през 1921 г., след като в периода 1918-1920 г. отбива военната си служба в България.
Като студент П. Владигеров работи като музикант и диригент в театъра на Макс Райнхард в Берлин, изнася свои концерти в Германия, Франция, България, в които включва и баладата за глас и пиано „Луд гидия“ по едноименното стихотворение на Пенчо Славейков.
Сред най-известните му произведения са рапсодия „Вардар“, в чиято основа е песента на Добри Христов - „Едничък чуй се вик“, миниатюрите „Шумен“ и „Акварели“. Брат му е известния български цигулар Любен Владигеров. Синът му Александър Владигеров продължава музикалната традиция-негови са вариациите върху народната песен "Дилмано Дилберо" Музеят на Панчо Владигеров се намира в град Шумен. По желание на самия композитор, домът му в София сега е превърнат в музей.
