Парников ефект
от Уикипедия, свободната енциклопедия
.
Парниковият ефект е процес, при който атмосферата затопля дадена планета. За първи път е наблюдаван от Жозеф Фурие през 1824г и е проучен количествено от Сванте Арениус през 1896 г. Името идва от подобния ефект, който имат парниците, използван в селското стопанство за подпомагане виреенето на растения. Един от газовете, представляващ най-сериозен проблем при затоплянето на Земята е въглеордния двуокис, образуван при изгарянето на изкопаеми горива (нефт,въглища,природен газ). Концентрацията му в земната атмосфера от началото на индустриалната революция през 18 век се е увеличила с около 110 µL/L или около 40%. Голямата част от това увеличение е станало след 1945 г.
[редактиране] Уловеното излъчване
Въглеродният двуокис позволява на слънчевите лъчи да достигнат до повърхността на Земята, но възпрепятства излъчването на топлина от нея. Други газове, които действат по същия начин, са метанът, азотният окис, малки количества от които се получават при изгаряне на изкопаемите горива, и хлорофлуоровъглеродите(фреоните), които се използват в аерозолните препарати и в старите хладилници.
Тези газове се наричат общо "парникови газове", защото действат подобно на стъклата в парниците. Също както въздухът в парниците е по-топъл от този навън, така и повърхността на Земята и по-ниските слоеве от атмосферата постепенно се затоплят. Това се нарича парников ефект.
[редактиране] Затопляне
Измерените температури през миналия век, ясно показват, че в глобален мащаб Земята се затопля, макар и да има локални вариации. Ледените проби от Антарктика правят възможно проследяването концентрацията на CO2 в атмосферата, както и температурните промени през последните 650 000 години (виж графиката). Ледниците в планините в Европа стават по-къси, а и в Южното полукълбо има симптоми на затопляне. Повечето учени са на мнение, че човешката дейност е основната причина за парниковият ефект.
