Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Пестицид — Уикипедия

Пестицид

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Табела за ремонт

Тази статия се нуждае от подобрение.

Необходимо е: препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.



Пестициди се наричат хим.съединения или смеси от съединения за борба срещу вредителите по земеделските растения. Наричат се още биоциди.

Най-разпространената класификация на пестицидите е по отношение на атакуваните организми:

  • Инсектициди — средства за борба с насекомите. Те биват контактни (поразяват вредителите при допир с тях), системни (действат при поглъщане през храносмилателната система) и дихателни (атакуват дихателната система);
  • Акарициди — пестициди за унищожаване на акарите и акароподобните животни,който смучат сокове от растенията.
  • Адултоциди-пестициди за унищожаване на възрастните форми на акарите.
  • Фумиганти-пестициди,който действат под формата на газ или мъгла и педизвикват задушаване .
  • Фунгициди — средства за борба с гъбичните заболявания. Те се подразделят на: обезпаразитители на семена, антисептици и за унищожаване на вегетиращите части на растенията;
  • Хербициди — средства за борба с плевелите. Разделят се на препарати с общо действие (поразяват всички подземни и надземни части на растенията) и дефолиани (обезлистващи препарати),десиканти-предизвикват засушаване и унищожаване на растенията,арборициди-унищожават дървесни видове.
  • Зооциди (родентициди) — поразяват гризачите,ратициди-поразяват плъхове и мишки и авициди-поразяват птиците.

Освен това има овициди (за борба с яйцата на членестоногите), ларвициди (за унищожаване на личинките), нематоциди (атакуват кръглите червеи,който паразитират в почвата или в растенията) и бактерициди (срещу бактериалните болести).

Друг подход при систематизиране на пестицидите е според вида на активното вещество. По този признак те съставят две големи групи: органична и неорганична. По-важните органични пестициди са следните:

  • Въглеводороди и халогенопроизводните им. Пестицидните свойства на нефтените масла са известни отдавна и те са едни от първите вещества, използвани в селското стопанство. Суровият нефт се използва от 1778 г., а керосинът — от 1865 г.;
  • Нитросъединения. Пестицидната им активност е няколко пъти по-голяма от тази на въглеводородите;
  • Амини и соли на тетрааминови основи. Фунгицидната и бактерицидната им активност расте с нарастване на молекулната маса;
  • Алкохоли, феноли и етери. Алкохолите са относително слаби пестициди, въпреки че активността им е малко по-висока отколкото е на въглеводородите. Въвеждането на халогенни елементи засилва действието им. Фенолите са значително по-активни;
  • Карбонилни съединения. Алдехидите са по-токсични за насекомите от алканите. Пестицидната активност на диалдехидите е малко по-висока от тази на алдехидите. Ароматните алдехиди са по-активни от мастните. Кетоните имат незначително действие. Хиноните са с по-голяма пестицидна активност от алдехидите, особено като фунгициди и хербициди. Най-изучени са нафтохиноните;
  • Карбоксилни съединения и техни естери. Използват се най-вече като хербициди;
  • Амидни киселини.Имат фунгицидни, регулаторни, инсектицидни и хербицидни свойства;
  • Арилоксиалканкарбоноати. Най-голямо значение имат като хербициди и регулатори на растежа на растенията. По мащаб на производство заемат едно от първите места в сравнение с другите групи съединения;
  • Производни на карбаминоата. Широко се използват като инсектициди, хербициди, фунгициди и бактерициди. Тези съединения инхибират холинестеразата у животните.
  • Производни на тио- и дитиокарбаминоатите. Те са с широк спектър на действие;
  • Азосъединения;
  • Органични съединения на калая;
  • Фосфорно-органични съединения (ФОС). Това е една от най-важните групи съвременни пестициди. Притежават висока инсектицидност и акарицидност и широк обхват на действие за вредни членестоноги;
  • Производни на имидазола и бензимидазола. Имидазолът затруднява образуването на ергостерин в гъбите;
  • Хетероциклени съединения с три и повече хетероатома. Най-голям брой патенти за начини на получаване и използване в качеството си на пестициди от всички други групи съединения имат тези;

Неорганични пестициди:

  • Сяра — ситно смляна или в колоидно състояние се използва като акарицид и фунгицид;
  • Медни съединения — използват се самостоятелно или като смес с органични пестициди;
  • Фосфорни съединения: P2Zn3; P2Mg3; PAl. Използват се главно като зооциди;
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu