Петър Завоев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Завоев български журналист и писател |
|
Роден: | 20 юни 1880 Щип, дн. Р.Македония |
---|---|
Починал: | 19 февруари 1969 София, България |
Петър Иванов Завоев (Петър Иванов Попов) е български журналист, писател и изследовател.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Роден е в гр. Щип, Македония. Първоначално учи в родния си град, а по-късно завършва Солунската българска мъжка гимназия. След 1900 година П. Завоев е журналист в България, живее предимно в Пловдив и София, но често, особено след Младотурската революция от 1908 г., както и след прогонването на сръбските власти през 1915 и 1941 година се завръща в Македония. След Младотурската революция Петър Завоев е специален пратеник в Македония на в. „Българска независимост”, чийто редактор е Трифун Кунев. През 1923 година е един от сонователите на Македонския научен институт
П. Завоев е редактор на хумористични и информационни издания - вестниците "Пловдивска поща" (1903-1904), "Бодил" (1905), "Стрела" (1911-1914), "Ново време" (1919-1923) и списаниията "Нов свят" (1904), "Македонска звезда" (1909-1910) и други. С фейлетони, разкази, критики, историко-географски и етнографски бележки сътрудничи в много хумористични и други издания - вестниците "Македония", "Литературен глас", „Мир”, "Щурец", "Заря", "Обзор", списанията "Македонски преглед", "Родина" и други. Той е един от основателите на Дружеството на столичните журналисти.
След 1944 г. е преседван от властите. В периода 1949-1953 г. е изселен в Ловеч.
[редактиране] Творчество
Публицистичното и научно творчество на П. Завоев е свързано с бита, настоящето и миналото на българите в Македнония и най-вече - с родния му край, гр. Щип. Неговите литературни творби - романът "Кривата круша" (1908), сборникът с разкази "Моите стари съседи" (1924, 1929) и други също са посветени на бита на българите от края на ХІХ и началото на ХХ век и мястото на традиционните ценности в един променящ се свят.
По-известните псевдоними на П. Завоев са: Прохор Пчински, Петър Сладкодумов, Пиеро, Белоглавов, Дон Педро, Гаврил Лесновски, Макар Чудра, Хаджи Еремия и други.
[редактиране] Съчинения
- Кривата круша, София 1908
- Писма от Македония 1908-1916 (Пътни бележки, наблюдения и впечатления), С. 1916
- Моите стари съседи. Разкази, С. 1924 (второ допълнено издание, С. 1929)
- Спомен из просветното минало на гр. Щип, Македонски преглед, г.ІІ, 1926, № 4, с.104-106
- Лена Банджорка (Битов разказ), Македонски преглед, г.ІІІ, 1927, № 2, с.110-120
- Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, Македонски преглед, г.ІІІ, 1927, № 3, с.35-66
- Град Щип. Минало и просвета до революционните борби, София 1928, 40 с.
- Град Щип, София 1943, 134 с.
[редактиране] Литература
- Павлов, Т. Една потулена книга, Хиперион, 1925, кн.1
- Милетич, Любомир. Завоев, П. Моите стари съседи. Разкази (рецензия), сп. Македонски преглед, г.ІІ, 1926, № 1, с.150-152
- Пундев, Васил. Спомени от македонския градски бит, в. Македония, бр.147, 1927
- Каратеодоров, Васил. Македонските разкази на П. Завоев, в. Македония, бр. 911, 1929
- Младенов, Стефан. Бележки по повод на разни книги. "Моите стари съседи" на П. Завоев, сп. Листопад, 1929, кн.1-2
- Каратеодоров, Васил. "Моите стари съседи", Вестник на жената, бр.409 и 410, 1930
- Речник на българската литература, т.2, София 1977, с. 43-44