Пиано
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пианото (фр.piano) е струнно-ударен инструмент с клавиатура. Той е най-разпространеният инструмент с чукчета, които се привеждат в действие посредством сложна механика. Спада към групата на клавирните инструменти. Звукът му се произвежда от вибрациите на струните в струнната кутия. Струните се активират чрез чукчета, които са свързани с клавишите. Тоновете на пианото са 88 на брой. Сред най-качествените и скъпи пиана и рояли са изработените от Steinway & Sons, Fazioli, Bosendorfer.
За изобретател на пианото се смята Бартоломео Кристофори, който конструира във Флоренция през 1711 г. първия клавишен инструмент с чукчета. Силата на тона при този нов инструмент става зависима от силата на удара, което при клавесина е било невъзможно. Затова Кристофори нарича своето изобретение Gravicembalo col piano e forte, откъдето носи името днес пианофорте, или само пиано. В миналото пианото се е използвало в много форми, от които сега се използват само две: Пиано в криловидна форма, обикновено с по-големи размери с успоредни на струните клавиши, което се използвува за свирене в концертни зали и се нарича роял и пиано в изправена форма с перпендикулярни на струните клавиши и с по-малки размери: използва се за учебни или домашни цели.