Първо послание към коринтяните

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Първото послание на свети апостол Павел до коринтяните (на гръцки: Η πρώτη (Α΄) επιστολή του Παύλου προς Κορίνθιους) е написано в Ефес (16:8) вероятно през пролетта на 57 год., (което може да се заключи от споменаването (5:7–8) на Пасха), преди Павел да замине за Коринт (16:8) след Петдесетница.

Съдържание

1 Апостол Павел в Коринт
2 Християнската общност в Коринт
3 Повод за написване на посланието
4 Сблъсък на различни култури
5 Основни теми в посланието
- 5.1 Химн на любовта
6 Използвани източници
7 Външни препратки

[редактиране] Апостол Павел в Коринт

Апостол Павел прекарва осемнадесет месеца в Коринт, в периода от 50 до 52 год., по време на своето второ мисионерско пътуване, и проповядва там евангелието (Деяния, 18:1-8). Предполага се, че населението на Коринт по онова време е наброявало около 500 хил. жители[1], от които две трети били роби. През 146 пр.н.е. градът бил разрушен, а сто години по-късно Цезар нарежда да се обнови. Поради удобното си географско положение и двете пристанища на две морета, обновеният град процъфтява и забогатява: на егейския бряг, в Сароническия залив се намирало пристанището Кенхрея, а от северната страна, в Коринтския залив – Лехея. Коринт бил космополитен град, за него било характерно твърде смесено население, резултат от контактите между различни раси и религии. Коринт бил известен и с охолен и разпуснат живот (откъдето дошъл и изразът „живея по коринтянски“) и с големи контрасти между живота на богатите и на бедните. Градът, освен това, е бил както интелектуален център, където са се срещали представители на всички философски течения от онова време, така и религиозен център, където източните мистични религиозни течения били твърде популярни.

[редактиране] Християнската общност в Коринт

Градът се характеризира и с християнската общност, основана от Павел, след изнесените от него проповеди. В Деяния на апостолите (18:1-18) подробно се говори за началото на християнската общност (църква) в Коринт. Павел пристига в Коринт по време на второто си мисионерско пътуване. След неуспеха в Атина (Деяния, 17:15 и сл.), в Коринт Павел постига успех (Деяния, 18:1 и сл.) и остава там 18 месеца. Християнската общност в Коринт включва покръстени езичници (12:2) и няколко покръстени евреи (7:18). Членове на тази общност били както богати, така и бедни (11:21-22), като богатите всъщност били малко на брой (1:16), а мнозинството били бедни хора, предимно роби (7:21), т.е. хора, отхвърлени от обществото („долните и презрените “, 1:28).

Християнската общност в Коринт била жизнена и посветена на Исус Христос (1:2), но и изложена на неблагоприятни външни влияния: разпуснат морал (6:12-20), свади, пререкания и вътрешни борби (1:11-12; 6:1-11), увличане по „светската мъдрост“, която тихомълком се промъква в общността (1:19-2:10) и пречи за възприемане на основните християнски истини – Евангелието (глава 15), както и чара на мистичните религиозни течения, които се опитват да се наложат на християнските събирания (14:16-38).

Първото послание на апостол Павел до Коринтяните е много важно за опознаване на ранното християнство, защото разглежда всекидневния живот на общността в Коринт и дава информация както за трудностите, с които се сблъскват християните при допира с културата на „езичниците“, така и за средствата, които е използвал при преодоляване на тези трудности.

След заминаването си Павел остава във връзка с общността, която основава. От Първото послание до Коринтяните (5:9-13) се разбира, че и преди това им е изпращал писмо. От Деянията на апостолите (18:24-28) се узнава, че коринтската общност получава способен проповедник в лицето на Аполос, роден в Александрия, посветен в християнството. Той е добър оратор, който добре познава Светото писание. Прискила и Акила в Ефес окончателно го спечелват за християнството и му дават препоръчително писмо, когато заминава за Коринт. След пристигането си там, Аполос е от голяма полза за общността, „защото силно опровергаваше юдеите публично, като доказваше от Писанието, че Исус е Месия“ (Деяния, 18:27-28).

[редактиране] Повод за написване на посланието

Поводът за написване на Първото послание до коринтяните е съвсем конкретен: в коринтската общност възникват различни фракции (1:12), които се позовават на един или друг апостол. Павел в посланието си противопоставя разцеплението и „мъдростта на думите“ на „Божията мъдрост“ и „словото на кръста“ (1:10-31), човешката мъдрост на божията: „Защото Божието глупаво е по-мъдро от хората и Божията немощ – по-силна от хората“ (1:25).

Апостол Павел научава за разногласията и раздора в общността на християните в Коринт, когато при третото си пътуване се спира в Ефес (Деяния, 19). За това го информират първо Аполос, а след това „Хлоините домашни“ (1:11). Освен тази информация, Павел научава и други обезпокоителни новини от писмо на коринтяните до него, свързани с начина им на живот (например, 5:1) и ценностната им система. Затова в своето послание Павел дава съвети на коринтяните по въпросите за сексуалните отношения и брака (глава 7), за яденето на идоложертвено месо (глава 8), както и за духовните дарби (глава 12).

Апостол Павел се стреми чрез посланието си да установи мир и съгласие в общността, както и да реши многобройните проблеми, които възникват във всекидневието на общността на християните в Коринт.

[редактиране] Сблъсък на различни култури

Въпросите, които апостол Павел разглежда в това послание, са възникнали от основните задачи, които стоят пред църквата, и са свързани с мисионерската му дейност. Те засягат предимно различията в културите и проповядването на християнството в различна културна среда. В този случай става въпрос за пренасяне на юдейския свят в гръцкия начин на мислене, изграден от съвсем различни компоненти.

В глава 15 ясно се говори как „благовестието“ на християнството се сблъсква с тогавашния начин на мислене на гърците: възкресението на мъртвите не се възприема от тях (15:12). Затова Павел не се опитва философски да доказва възкресението на Христос, а казва: „Ако няма възкресение на мъртвите, тогава и Христос не е бил възкресен“ (15:13) или „Защото, ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен“ (15:16), откъдето следва заключението: „а ако Христос не е бил възкресен, вашата вяра е суетна; вие сте още в греховете си“ (15:17), „но сега Христос е възкресен от мъртвите и стана първият плод от починалите“ (15:20).

[редактиране] Основни теми в посланието

В това послание по-ясно от останалите може да се откроят отделните теми:

в глави 1-4 се разглежда единството на християнската общност (църква) и се разработват основните теми на християнската проповед;
в глави 5-7 се обсъжда морала в половите отношения и брака;
в глава 8 са дадени основните насоки за християнската свобода на съвестта;
в глава 9 се обосновават задълженията и правата на проповедника на Евангелието;
в глави 10-11 се говори за почитането и възхваляването на Господ;
в глави 12 и 14 се обсъждат духовните дарби и службата в църквата;
в глава 15, която от религиозна гледна точка е най-важна, се говори за възкресението на Исус Христос;
кулминацията на посланието е в глава 13, известна като „Химн на любовта“.

[редактиране] Химн на любовта

„Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.
И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
И ако раздам целия си имот за прехрана на бедните и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не ме ползва.
Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее,
не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло,
не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не преминава; обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са, ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.
Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
но когато дойде съвършеното, тогава това, което е частично, ще се прекрати.
Когато бях дете, като дете говорех, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското.
Защото сега виждаме неясно, като в огледало, а тогава ще видим лице в лице. Сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат.
И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голямата от тях е любовта.“