Радон
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Радон (Radon), Rn (Ñтари Ð½Ð°Ð¸Ð¼ÐµÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ â€” радиева еманациÑ, еманациÑ, нитон) е радиоактивен химичен елемент от период 6, група 8Ð. Има пореден номер Z = 86. Има три природни изотопа, които принадлежат към радиоактивните ÑемейÑтва на урана, Ñ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð°ÐºÑ‚Ð¸Ð½Ð¸Ñ Ð¸ имат ÑобÑтвени имена: актинон (Ñ Ð¼Ð°Ñово чиÑло 219), торон (220) и радон (222). Изотопът 222Rn Ñ Ð½Ð°Ð¹ — дълъг период на полуразпадане (Т1/2 = 3,8229 дни) е открит през 1900 година от френÑÐºÐ¸Ñ Ñ…Ð¸Ð¼Ð¸Ðº Ф. Дорн. Той Ñе образува при α — разпада на Ñ€Ð°Ð´Ð¸ÐµÐ²Ð¸Ñ Ð¸Ð·Ð¾Ñ‚Ð¾Ð¿ Ñ Ð¼Ð°Ñово чиÑло 226. Съдържанието на радон в атмоÑферата Ñе оценÑва на 7*10-17% (обемни). Много отровен — пределно допуÑтимо Ñъдържание на радон в работни Ð¿Ð¾Ð¼ÐµÑ‰ÐµÐ½Ð¸Ñ Ðµ 6,5*10-17 г/л. При обикновена температура радона е газ Ñ Ñ‚ÐµÐ¼Ð¿ÐµÑ€Ð°Ñ‚ÑƒÑ€Ð° на топене -710 и температура на кипене -620. Ðналогично на кÑенона дава молекулни ÑÑŠÐµÐ´Ð¸Ð½ÐµÐ½Ð¸Ñ Ñ Ð¾Ð¿Ñ€ÐµÐ´ÐµÐ»ÐµÐ½ ÑÑŠÑтав (например радонов хекÑахидрат, Rn.6H2O), при образуването на които значителна Ñ€Ð¾Ð»Ñ Ð¸Ð¼Ð°Ñ‚ Ван — дер ВаалÑовите Ñили. Ðамира приложение в медицината за радонови вани (природни радонови или води, в които Ñе Ð¿Ñ€Ð¸Ð±Ð°Ð²Ñ Ñ€Ð°Ð´Ð¾Ð½) — за лечение на болеÑти на обмÑната на вещеÑтвата, Ñтавите, периферната нервна ÑиÑтема и други. Използва Ñе и за определÑне на повърхноÑтта на метални предмети и при Ñ‚ÑŠÑ€Ñене на радиоактивни елементи в природата.
Има оÑÐ½Ð¾Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð´Ð° Ñе ÑмÑта, че виÑокото Ñъдържание на радон в жилища може да доведе до образуване на рак на белите дробове. Такива изÑÐ»ÐµÐ´Ð²Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñа правени и в БългариÑ. Така например в район Ñ Ð¿Ð¾-виÑока ÑмъртноÑÑ‚, причинена от рак на белите дробове, е била уÑтановена и повишена ÐºÐ¾Ð½Ñ†ÐµÐ½Ñ‚Ñ€Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° радон във въздуха в жилищните Ñгради.