Сава Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сава Михайлов български революционер

Роден:	1877 Мачуково, днес Гърция
Починал:	1 март 1905 Смол, днес Гърция

Сава Михайлов е български революционер и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Роден е през 1877 година в село Мачуково, Гевгелийско (днес Евзони). Завършва Солунската българска мъжка гимназия и става учител в Горна Джумая (днес Благоевград).

Постъпва във ВМОРО през 1895 година. Става районен ръководител на организацията за Горна Джумая. През 1901 година се присъединява към четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев. Участва в отвличането на мис Стоун^[1]. Включва се в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. По време на въстанието е войвода на чета в родния си край. Заедно с Аргир Манасиев организират атентат над железопътен мост край Гевгели. След потушаването на въстанието прекарва известно време в България.

В началото на 1905 година се присъединява към четата на Апостол войвода. Четата е забелязана и издадена на турците от овчари арнаути. На 1 март 1905 година са обградени от турска войска и башибозук край гевгелийското село Смол (днес Микро Дасос). Боят продължава 4-5 часа. След като му свършват патроните, Сава Михайлов се самоубива с отрова. От обкръжените 42^-ма четници се спасяват само раненият в петата Апостол войвода и един негов четник.^[2]

Турците са изключително щастливи от успеха си и особенно от смърта на Сава Михайлов. По предложение на солунския Хилми паша, султанът награждава с орден бригадния генерал Едхем паша, повишава гевгелийския каймакамин, повишава в по-горен чин всички участвали офицери, награждава с по една лира войниците и дава по 10 лири на семействата на загиналите.^[2]