Яне Сандански

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За град Сандански в България вижте Сандански.

Яне Сандански български революционер

Роден:	18 май 1872 Влахи, днес България
Починал:	22 април 1915 Роженски манастир, България

Яне Сандански е български революционер, живял в края на 19 и началото на 20 век, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Съдържание

1 Биография
2 Аферата „Мис Стоун“
3 Илинденско-Преображенското въстание
4 Разцепление в македоно-одринското движение
5 Младотурската революция
6 Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО
7 Националност
8 Оценки за живота и делото
9 Външни препратки

[редактиране] Биография

Яне Сандански е роден през 1872 година в полите на Пирин, в село Влахи, край Кресна. След потушването на Кресненско - Разложкото въстание семейството му избягва в България. Живеят за кратко в Горна Джумая, а после се заселват в Дупница. Там учи до 2 клас на класното училище. През 1892 г. е взет за войник. Служи в 13 пехотен полк в Кюстендил. През 1895 г. се включва активно в живота на ВМОРО, а през април 1901 година сформира първата си чета, която дава началото на неговата близо 15–годишна непрекъсната революционна дейност.

[редактиране] Аферата „Мис Стоун“

Гробът на Яне край Роженския манастир, Мелнишко, където са изписани неговите думи: Да живееш, значи да се бориш - робът за свобода, а свободният за съвършенство

През 1902 година на път от Банско за Горна Джумая (Благоевград) Яне Сандански, Христо Чернопеев и Кръстьо Асенов отвличат протестантската мисионерка Елън Стоун и така започват аферата Мис Стоун. Поисканият откуп от 14 500 турски златни лири е за въоръжаване на ВМОРО. Въпреки преследванията, на 18 януари 1902 г., четата успява да получи откупа в Банско. Малко по-късно мис Стоун е освободена и изнася много беседи в Америка за македонската кауза.

Междувременно нараства напрежението между ВМОРО, на страната на която застава Сандански, и Върховния комитет, ръководен от генерал Цончев.

[редактиране] Илинденско-Преображенското въстание

Яне Сандански не одобрява взетото от Солунския конгрес на ВМОРО решение за въстание в Македония и Одринско през 1903 г. Въпреки това той не се противопоставя и се включва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.

[редактиране] Разцепление в македоно-одринското движение

След разгрома на Илинденско-Преображенското въстание като ръководител на Серския революционен окръг той застава начело на т.нар. левица в македоно-одринското движение. Сандански подкрепя идеите за автономна Македония и балканска федерация . След смъртта на Дамян Груев, ръководител на ВМОРО, (загинал в престрелка с турците на 10 Декември 1906 г.) в организацията настава борба за власт, в която Сандански вижда основната пречка за амбициите си в лицето на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Христо Матов.

През 1907 г. Сандански започва да застъпва идеята, че македонският въпрос не трябва да се разглежда като национално обединение за българите, а да се постави на една освободена от национализма интернационална основа. От тази гледна точка всички, които агитират за обединението на Македония и България трябва да бъдат посрещани от ВМРО враждебно и третирани наравно със сръбските и гръцките агитатори.

Сандански е организатор на екзекуциите на Михаил Даев, а по-късно на Борис Сарафов и Иван Гарванов и като такъв носи отговорност за започване на самоизтреблението и за подронването на българската кауза в Македония и за налагането на терора като средство за разрешаване на вътрешни противоречия във ВМОРО.

Заради това на конгреса през март 1908 г. в кюстендилското село Жабокрът Сандански е изключен от ВМОРО и осъден на смърт от Тодор Александров.

От всички членове на Серския окръжен комитет – Сандански, Буйнов, Брански, Скрижевски, Кантарджиев, Хаджиев, Паница и Пейо Радев – само един, Пейо Радев пада от вражески куршум. Всички останали стават жертва на братоубийството, чието начало слага Яне Сандански.

[редактиране] Младотурската революция

След младотурската революция през 1908 г. Сандански минава на страната на младотурците и влиза в състава на Народната федеративна партия – българска секция. Противниците му го обвиняват, че дори вземал месечна заплата от 50 златни турски лири. През 1909 г. участва в похода на младотурците към Цариград и в детронирането на султан Абдул Хамид ІІ. Впоследствие, разочарован от младотурците, се оттегля в Роженския манастир.

По време на Балканската война подпомага настъплението на българските войски.

[редактиране] Изпълнение на смъртната присъда от ВМОРО

Сандански е убит на 21 април 1915 г. в Пирин, местноста Балтата от районната неврокопска чета на ВМОРО и конкретно от четника Андон Качарков. Погребан е на около 200 м източно от Роженския манастир. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство."

[редактиране] Националност

Въпреки че македонската историография се опитва да наложи Яне Сандански като македонски революционер в съзнанието на македонското общество, той винаги се е самоопределял като българин. Обяснявайки своя идеал за свободна Македония пред италианския местник "Секуло" по повод на окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция, той казва: „Македонските революционери, които след дълга и жестока борба с турската тирания доживяха да видят своята мечта - извоювне на свобода на Татковината, не могат да допуснат тя да попадне под сръбско и гръцко владение. Те няма да се спрат и пред най-страшните терористически средства, за да реализират съкровената си мечта - свободна българска Македония!".

[редактиране] Оценки за живота и делото

Като съмишленик на марксистите Димо Хаджидимов и Никола Харлаков, по-късно деец на Коминтерна, заслугите на Сандански бяха преувеличавани от комунистическия режим в продължение на 40 години, а слабостите му се премълчаваха. От 1949 г. градът Св. Врач е преименуван на Сандански.

Българската партия ВМРО и други организации организират на гроба на Яне Сандански възпоменателни събития по повод годишнините от смъртта му. Там често присъстват и незаконните сепаратистки организации ОМО Илинден и ОМО Илинден-Пирин, подкрепяни и от посланика на Република Македония.

Има и публично обявени отрицателни оценки. ^[1]