Самарско знаме

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Самарското знаме е българско бойно знаме, един от най-важните военни символ на българската армия. То е създадено от жителите на град Самара, Русия, като дар на Българското опълчение по време на Освободителната война.

Знамето се прочува по време на Боевете край Стара Загора през лятото на 1877. Тогава то е защитавано от десетки знаменосци, намерили смъртта си при отбраната му. Знамето е спасено от турски плен. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен.

Днес знамето се съхранява в Национален исторически музей. Паметник на Самарското знаме е издигнат край Стара Загора в паметниковия комплекс "Бранители на Стара Загора".