Сенгелово

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сенгелово
Данни
Население:	410 (2001)
Надм. височина:	350 м
Геогр. положение:	41° 23' сев. ш. 23° 27' изт. д.
Пощ. код:	623 00
Тел. код:	23230-4

Сенгелово или Сенгельово или Сенгелево (на гръцки димотики: Άγκιστρο, Ангистро, катаревуса: Άγκιστρον, Ангистрон, на турски: Çengel, Ченгел) е село в Република Гърция, самостоятелна община в Ном Сяр (Серес), с 410 жители (2001).

Съдържание 1 География 2 История 3 Външни връзки 4 Бележки

[редактиране] География

Сенгелово е разположено на 50 километра северно от град Сяр (Серес) в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели), непосредствено до границата с България. В селото има целебни минерални извори с температура около 38°C, използвани още от древността. Северно от Сенгелово тече река Пиринска Бистрица.

[редактиране] История

В края на 19 век Сенгелово е голямо преобладаващо българско село. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 Ченгел калеси или Ченгел кьой е посочено погрешно като малко мюсюлманско село с 50 домакинства със 130 жители.^[1] Според статистиката на Васил Кънчов в 1900 година в Сенгелово живеят 1 200 българи, 200 турци, 120 власи и 130 цигани.^[2]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев в 1905 година в Сенгелево има 1 536 българи екзархисти, 72 власи и 18 цигари и в селото функционира българско училище.^[3]

До края на 19 и началото на 20 век село Сенгелово е един от важните центрове на железодобивната индустрия в областта Мървашко.

По време на Балканска война Сенгелово е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година, но след Междусъюзническата война през 1913 година остава в Гърция. През 20-те години Сенгелово е преименувано на Ангистрон (кука).

[редактиране] Външни връзки

• Официален сайт на община Сенгелово

[редактиране] Бележки

1. ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 139.
2. ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1902
3. ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905

Деми в Ном Сяр (Серес)

Алистрат | Амфиполи | Ахинос | Беласица (Керкини) | Валовища (Сидирокастро) | Ветрен (Петрици) | Висалтия | Долна Джумая | Емануил Папас | Зиляхово (Неа Зихни) | Капетан Митруси | Кормища (Кормиста) | Кавакли (Левконас) | Нигрита | Орляк (Стримонико) | Просеник (Скотуса) | Проти (Кюпкьой) | Радулево (Родоливос) | Скутари | Струма (Стримонас) | Сяр (Серес) | Трагилос Общини в Ном Сяр (Серес) Горно Броди (Ано Вронду) | Драготин (Промахонас) | Крушево (Ахладохори) | Сенгелово (Ангистро) | Фращани (Орини)

В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област