Турски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Турски език
Türkçe |
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Турция, България, Кипър и други |
|
| Район | ||
| Общ брой говорещи: | 65 000 000-75 000 000 | |
| Класификация | Алтайски Тюркски Южнотюркски Турски |
|
| Официално положение | ||
| Официален език на: | Турция, Кипър, Република Македония, Косово | |
| Контролиран от: | --- | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | tr | |
| ISO 639-2 | tur | |
| ISO/DIS 639-3 | TRK | |
|
|
||
Турският език (Türkçe) е тюркски език, говорен от около 65 милиона души като първи (роден) език и други 10 милиона души като втори език в Турция, нейните съседни страни, Кипър, както и редица страни в света.
Съдържание |
[редактиране] Географско разпространение
Турският език се говори в Турция и от малцинства в около 35 други държави. Някои от които: България, Република Македония, Северен Кипър, Гърция, Румъния и Узбекистан.
[редактиране] Официален език
Турският е официален език на Турция и един от официалните езици на Кипър.
[редактиране] Диалекти
Диалектите на турския включват: дунавски, ескишехирски (говорен в Ескишехир), разградски, динлер, румелийски, караманлийски (говорен в Караман), одрински (говорен в Одринско), газиантепски (говорен в Газиантеп), уpфа (говорен в Шанлъуpфа).
[редактиране] История
Когато преди повече от 15 века турският народ идва от Средна Азия и се заселва в Анадола, той влиза в контакт с исляма и арабските общности. След като турците приемат исляма, арабски (голям брой се използват и до днес) и персийски думи навлизат в езика. През шестте века на Османската империя турците продължават да заемат думи от тези два езика. През този период заемките достигат такъв брой (около 20 % от цялата лексика), че на практика езикът лексикално е бил смесица между турски, арабски и персийски, и е наричан османски турски. В днешна Турция той не се използва с тогавашния си лексикален състав.
След като Ататюрк основава Република Турция, той учредява Турската езикова фондация, която има за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти. Фондацията успява да замени едва няколко стотици арабски думи, които сега се считат за отживели.
[редактиране] Звуци
Характерно за турския език е вокалната хармония на звуците (според закона за хармонията на гласните звукове, всички гласни в дадена дума се уподобяват на гласната от първата сричка).
Вокална хармония
| Меки гласни | Твърди гласни | ||
|---|---|---|---|
| Тесни | Незакръглени | i | ı |
| Закръглени | ü | u | |
| Широки | Незакръглени | e | a |
| Закръглени | ö | o |
Примери:
- örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
- anılarım [анъларъм] - моите спомени
- hızlı [хъзлъ] - бърз
- yürümek [юрюмек] - вървене
[редактиране] Граматика
Словоредът в турския език е много различен от българския:
- сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
- определението винаги стои пред определяемото.
Още една разлика с българския език - отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. В речника прилагателните са преведени в мъжки род. Родът се подразбира от контекста.
Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.
Примери:
- göz означава "очи". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила".
[редактиране] Диалози
1.
- Merhaba Emin Bey!
- Здравейте, господин Емин!
- Merhaba! Nasılsınız Oya Hanım?
- Здравейте! Как сте госпожо Оя?
- İyiyim, sağolun. Siz nasılsınız?
- Добре съм, благодаря! Вие как сте?
- Ben de iyiyim. İyi günler.
- И аз съм добре. Приятен ден!
- İyi günler. Kolay gelsin.
- Приятен ден! Лека работа!
2.
- Pasaportunuz lütfen!
- Вашият паспорт, моля!
- Buyrun!
- Заповядайте!
- Nereden geliyorsunuz?
- Откъде идвате?
- Bulgaristan'dan.
- От България.
- Bagajınız nerede?
- Къде е вашият багаж?
- İşte burada.
- Ето тук.
- Nereye gidiyorsunuz?
- Къде отивате?
- Edirne'ye.
- В Одрин.
- Niçin?
- Защо?
- İş icabı. Ben iş adamıyım.
- По работа. Аз съм бизнесмен.
[редактиране] Речник
Речникът на турския език е предмет на сложно обсъждане. През последните 60 години той е преминал през драстични промени, почти равни на 3 века период за друг език.
[редактиране] Фрази
- Merhaba = Здравей!
- Selam = Здрасти!
- İyi günler = Добър ден! / Приятен ден!
- İyi akşamlar = Добър вечер! / Лека вечер!
- İyi geceler = Лека нощ!
- Nasılsın = Как си?
- Nasılsınız = Как сте?
- İyiyim = Добре съм.
- Teşekkürler = Благодаря!
- Teşekkür ederim = Благодаря!
- Sağ ol = Благодаря! Бъди здрав!
- Allaha ısmarladık = Довиждане! (казва този, който тръгва)
- Güle güle = Довиждане! (казва този, който остава)
- Görüşürüz = До скоро! Ще се видим.
- Evet = Да.
- Hayır = Не.
- Afiyet olsun = Добър апетит!
- Yok = Няма.
- Var = Има.
- İyi yolculuklar = На добър път!
- Affedersiniz = Извинете!
- Seni seviyorum = Обичам те!
[редактиране] Литература
- Решат Нури - "Чучулигата";
- Назъм Хикмет - поет, писател и драматург.
