Сива врана
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Сива врана | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Corvus cornix
|
|||||||||||||||||||||
| Класификация | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
| Научно наименование | |||||||||||||||||||||
|
|||||||||||||||||||||
Сивата врана (Corvus cornix) е средно голям представител на семейство Вранови (Corvidae), разред Врабчоподобни (Passeriformes), с широко разпространение в стария свят. Много прилича по телосложение на Черната врана (Corvus corone), с която понякога са смятани за два подвида на един вид. За отбелязване е, че и двата вида обитават определени ареали, почти не припокриващи се един с друг. Дължината на тялото и е около 45–47 см, размаха на крилете — 93–103 см и тежи около 600 гр. Краката са и черни на цвят, добре развити и силни, може да ходи или подскача. Крилете също са силни и добре развити, полета ѝ е плавен и ритмичен, със сравнително ниска честота на маховете. Гласът и е характерното за враните грачене. Няма изразен полов диморфизъм. Окраската и е предимно сива с черно на крилете и на главата.
Съдържание |
[редактиране] Разпространение
Среща се в централна, източна и северна Европа, Мала азия, източна Азия и около Суецкия канал. Само най-северните ѝ популации са прелетни. В България е обичаен и широко разпостранен вид. Обитава всички типове човешки поселения, в природата също можем да я срещнем в най-разнообразни местности, като единственото условие е сравнително недалеч да има достатъчно високи дървета или скали за отдих и гнездене.
[редактиране] Начин на живот и хранене
Живее както поединично, така и по двойки, среща се и на ята. Живее в определени и добре развити социални структури. Чувства се еднакво добре в човешка близост и сред дивата природа. Ловува или си търси храната по земята и по дърветата. Храни се практически с всичко, въпреки че предпочита живата храна. Когато има възможност се проявява като хищник и напада дребни бозайници, птици, влечуги, земноводни. Храни се още с риба, насекоми, червеи, плодове, семена, остатъци от човешка храна.
[редактиране] Размножаване
Моногамни птици. Двете птици строят заедно гнездото си по високи дървета, скали или човешки постройки, минималната височина на гнездото е 3 м. Гнездото е голямо от 30 до 70 см в диаметър и високо 20/40 см, отвътре е дълбоко около 10 см и широко около 20. Снася 3–6 бледи синьо-зеленикави, напръскани с кафяви петънца яйца с размери 43х31 мм. Мъти само женската в продължение на 18–21 дни, през това време мъжкия и носи храна. Малките напускат гнездото след около 5 седмици. И двамата родители хранят малките с животинска храна, като това продължава още дълго време след като са напуснали гнездото.
[редактиране] Допълнителни сведения
В съжителство с хора се чувства добре и опитомените птици предпочитат човешка компания, пред тази на своя вид. Редица учени считат Сивите врани за силно интелигентни животни, способни дори да броят. Способни са да запаметяват и изговарят думи. Те са силно адаптивни птици. Смятана е понякога за вредна птица, защото унищожава яйцата и малките на много други видове, но всъщност в природата няма вредни и полезни видове. С действията си всеки вид допринася по своя начин за подържане на екологичното равновесие.
