Скъпоценен камък

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скъпоценни камъни

Скъпоценният камък е минерал, скала или вкаменен материал, който след изрязване или фасетиране и полиране се използва в бижутерията и за колекциониране. Други скъпоценни камъни са органични, като кехлибара и амолита. Някои са прекалено меки и крехки, за да се използват в бижутерията, например родохрозита. Единицата за тегло на скъпоценните камъни се нарича карат. В бижутерията се използват както естествени камъни, така и синтетични такива. Синтетичните са по-равномерно оцветени и много по-евтини. Има четири основни вида шлифовка на скъпоценните камъни:

Брилянтна
Розетна
Стъпаловидна
Клиновидна

[редактиране] Стойност

Скъпоценните камъни се оценяват по красотата и прецизността на обработка, затова външният вид е най-важното им качество. Характеристиките, които правят камъка красив или желан са цветът, необичайни оптически феномени в камъка, евентуално включване на фосили, рядкост, а понякога и формата на естествения кристал. Диаманта е най-високо цененият скъпоценен камък, тъй като е най-твърдото познато естествено вещество, а притежава и способността да пречупва светлина и да блести, когато е полиран. В края на XIX век диамантите далеч не са толкова редки, колкото в миналото, тъй като милиони карати се добиват ежегодно.

Традиционно, класификацията прави разделение между скъпоценните ("благородни") и полускъпоценните камъни. Скъпоценните са определени исторически от употребата си в свещенодействени ритуали и редица церемонии, както и според тяхната рядкост. Само пет типа камъни са били признавани за скъпоценни - диамант, рубин, сапфир, изумруд и аметист. Текущата гледна точка е, че всички камъни са скъпоценни, но петте или четирите (аметиста не е рядък) оригинални "благородни" камъни са сред най-търсените.

Редки или необикновенни скъпоценни камъни са тези който изключително рядко се появяват в украси и са малко познати извън средите на професионалните бижутери. Такива са андалусит, аксинит, каситерит, клинохумит, йолит и други.