Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Диамант — Уикипедия

Диамант

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Няколко обработени диаманта с множество отразяващи стени
Няколко обработени диаманта с множество отразяващи стени

Диамантът е един от естествените алотропи на въглерода. Най-твърдият от естествено образуваните минерали, диамантът, шлифован като брилянт (или елмаз), е сред най-ценените скъпоценни камъни в бижутерията. Стойността на обработените диаманти се определя от четири критерия — тегло, цвят, форма на обработка и чистота. Той намира широко приложение и за промишлени цели.

Названието си елмазът получава от гръцката дума адамас, която означава несломим, несъкрушим.

„Дъгата е заключена в него навеки“ – такова определение му е дал древният поет Хафиз. Необикновените качества на този скъпоценен камък са породили много легенди. Да носи късмет е само една от многобройните способности, които се приписват на брилянтите. Елмазът винаги се е считал за камък на победителите. Дарявал, според поверията, смелост и мъжество в боя, предпазвал от болести и рани, ловците носели елмазени пръстени като гаранция, че няма да се върнат с празни ръце. През Средновековието се смятало, че късчета елмаз, зашити в дрехите, пазят от уроки и зли намерения. До неотдавна в Индия и Иран съществувал обичай бащите да посипват с шепа елмазен прах главите на новородените деца в деня на кръщаването им с име – това обещавало здраве, благополучие и дълголетие. Според поверията обаче брилянтите носели щастие само ако собственикът им се е сдобил с тях по честен начин. Тъй като били изключително красиви и скъпи, тези камъни често предизвиквали кражби и убийства, откъдето се заговорило за „проклятието на скъпоценностите“, стоварващо се върху главите на собствениците им.

Елмазът е бил талисман на Юлий Цезар, Людовик ІV и Наполеон. За пръв път елмазите попадат в Европа през V-VІ век пр. н. е. Но своята огромна популярност елмазът е получил само преди около 550 години, когато хората са се научили да го обработват. Първото подобие на брилянт е притежавал Карл Смели, който просто обожавал елмазите.

Класическият обработен диамант е 57-стенен, така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината. Съществуват 9 най-разпространени форми на обработените диаманти: кръгла (round), овална (oval), маркиз (marquise), крушовидна (pear), принцеса (princess), сърцевидна (heard), изумруд (emerald), радиант (radiant), трилиант (trillion).[източник?]

Най-рядко срещани са цветните елмази, които могат да бъдат жълти, розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени, черни. Цената на цветните брилянти е много по-висока. Знаменитият син 42,5-каратов брилянтХоуп“ (на англ. ез. „Hope“ – надежда, в случая името на брилянта е това на един от собствениците му) – се смята за най-скъпият малък предмет на света, а оценителите определят стойността му на 200 млн. щатски долара, т.е. близо 5 млн. щатски долара за 1 карат от него. Най-големият елмаз в света – „Звездата на Африка“ (516,5 карата или 103,3 грама), украсява британския държавен скиптър. Той е част от раздробения на 105 къса елмаз „Кулинан“, който е бил с маса 3 106 карата (или 621 грама), оценени на 9 милиона фунта стерлинги. Брилянтът „Кохинор“, чието име означава планина от светлина, е инкрустиран в малката държавна кралска корона на Великобритания, изработена за кралица Мария. След обработката неговото тегло е намалено до 21,2 грама. Елмазът „Орлов“ краси руския държавен скиптър. Елмазът „Регент“ е бил с тегло 400 карата (или 80 грама), но след обработката и множеството премеждия от масата му са останали 27,35 грама. Намира се във френския музей Лувър и се оценява на 3 млн. щатски долара. Елмазът „Санси“ тежи 101,25 карата преди и 53 карата след обработката си, намира се понастоящем в Англия. Елмазът „Шах“ днес се пази в Елмазния фонд на Русия, има жълт, много прозрачен цвят, дължина 3 сантиметра и тегло 90 карата (18 грама).

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu