Солунско кралство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Солунското кралство е кратко съществувала кръстоносна държава, основано след Четвърти кръстоносен поход в завладените византийски земи.

Бонифаций Монфератски, водачът на кръстоносците, е очакван от кръстоносците и византийците да стане новият император след завладяването на Константинопол. Обаче венецианите усещат, че е близо до трона на Византия, поради което бран му Конрад се свързва с византийското императорско семейство. венецианците искат император, който могат да контролират по-лесно и е избран Балдуин Фландърски за император на нововъзникналата Латинска империя.

Бонифаций неохотно се съгласява с това и е изпратен да завладее Солун, вторият по големина град във Византия след Константинопол. Той трябва да се конкурира с император Балдуин, който също иска града, но Бонифаций спечелва спора, отстъпвайки Крит на венецианците. Тогава отива да спечели града по-късно през 1204 година и създава там кралство, подчинено на Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век изворите предполагат основава претенциите си към Солун на твърдение на по-младия си брат Рение, който отстъпил града на сватбата си с Мария Комнина.

Кралството завладява земи по егейския бряг на Тракия, Тесалия и Македония, но вътрешните граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война с българите, които искат да завладеят остатъка от Византия за себе си, а Епирско деспотство опитва да завладее Константинопол. То е атакувано също от сваления император Алексий III Ангел, който избягва в Коринт, макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров Евбея и помага на други кръстоносци да създадат Атинско графство и Ахейско княжество, които стават васални на Солунското кралство.

Управлението на Бонифаций продължава по-малко то две години преди да се сблъска с българския цар Калоян и е убит на 4 септември 1207 година. Тронът се пада на сина му Деметрий, който е бебе, така че реалната власт е в ръцете на разни едри феодали. те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император Анри Фландърски през 1209 година. Тогава брат му става регент на Деметрий. Имайки преимущество в тази ситуация, императорът на Епир Михаил I, бивш съюзник на Бонифаций, атакува кралството през 1210 година, както и българите. Хенри побеждава и двете страни. Братът на Михаил Теодор Комнин продължава нападенията след смъртта на барт си през 1215 година. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели армия да защити града, докато те са все ангажирани в боеве с Никейската империя. През 1224 година Деметрий става достатъчно голям да вземе властта, Теодор най-накрая превзел Солун и кралството станало част от Епирско деспотство.

Кралството е управлявано от кралете Монферат до 1284 година, а също и от херцозите на Бургундия. Балдуин II обещава титлата на Юг IV, за да си върне Латинската империя.

[редактиране] Крале на Солун

• Бонифаций Монфератски (1204-1207)
• Деметрий (1207-1224)
• регент (1207-1209)
• регент (1209-1216)
• регент (1216-1224)

[редактиране] Крале в изгнание

• Деметрий (1225-1230)
• Фридрих II (1230-1239)
• Бонифаций II (1239-1253)
• Вилхелм VII (1253-1284)
• Юг IV (1266-1271) (претнедент)
• Робер II (1273-1305) (претендент до 1284 година)
• Юг IV (1305-1313)
• Луи Бургундски (1313-1316)
• Юд IV (1316-1320?) (правата му са съмнителни)

[редактиране] Източници