Социална психология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Социалната психология е дял от психологията, който изучава психичните явления, възникващи при взаимодействието между хората и групите.
Съдържание |
[редактиране] Въведение
Социалната психология съсредоточава усилията си за изясняване закономерностите на отражението на общественото битие в индивидуалното и общественото съзнание, за използване на откритите закономерности за оптимизиране на взаимодействието между хората.
Интересът към човешкото поведение, към взаимното влияние между хората в обществото е възникнал отдавна. Социалните психолози изследват възприемането и разбирането на човека от човека, опитват се да проникнат в тайните на междуличностната привлекателност, да открият основите на влиянието на един човек върху друг. В по-широк мащаб се изучават и проблемите на психологията на колектива.
[редактиране] Равнища на изследване
- Експериментално – емпирично – има за свой предмет социално-психологическите факти, натрупването на емпиричен материал, необходим за по нататъшни изследвания и обобщения. Недостатък е, че рядко излиза извън рамките на изучаването на малки групи.
- Теоретично – дава знания за същността, общата структура и причините за социално-психологическите процеси.
- Философско-методологическо – дава мирогледно обобщаване на резултатите от изследванията, позволява да се откриват нови аспекти на влиянието на човешкия фактор върху общественото развитие.
Социална среда е всичко, което заобикаля човека в социалния живот, което е обект на неговото психично отражение и непосредствено или опосредствано от резултатите на труда и другите хора. Човекът изпитва въздействието на обширната съвкупност от социални фактори през целия си живот. Всички те, взети заедно, са социалната среда на личността. Отношението на социалната среда и личността са доста субективни, а и активността на личността, особено по отношение на избраната от нея микросреда, не бива да се подценява.
Характерът и особеностите на определени личности налагат своя отпечатък върху техните взаимоотношения. Изследването на действията на хората, намиращи се в определени обществени отношения, е част от социологията.
[редактиране] Понятия на социалнопсихологическия анализ
- Индивид – това е отделния човек в групата или обществото като цяло, макар че обществото не е просто сбор от индивиди. Развитието на един индивид е обусловено от развитието на всички други индивиди, с които той се намира в преки или косвени отношения.
- Индивидуалност – специфичното, неповторимото, уникалното във всяко живо същество.
- Личност – има много определения за това понятие. Човекът, като субект на активната дейност, който преобразува света, следователно е носител на съзнание и самосъзнание. Съзнанието не само отразява обективния свят, но го и развива.
Изучават се две основни категории: човекът като организъм и човекът като личност.
Организмът на човека е съвкупност от неговите телесни или материални свойства, които са се развивали от качествата на неговите животински прадеди и в последствие са се изменили в историята на човечеството. Организмът запазва някои генетични, наследени от родителите, психично особености.
[редактиране] Психологически равнища на личността
Личността, взета като цяло, има три структури, които взаимно се допълват — биологична, психологическа и социална.
- Биологично обусловената подструктура:
- Темперамент (система от природни качества от типа на нервната система)
- Възраст
- Пол
- Патологични свойства на психиката
- Психологическа подструктура – включва всички индивидуални свойства на отделните психични процеси, станали характерни качества на личността:
- Памет
- Емоции
- Усещания
- Мислене
- Възприятия
- Чувства
- Воля
- Социална подструктура на личността – определя се от нейните социални роли и от опита, придобит от дейността й в определена социална среда.
- Знания
- Умения
- Навици
- Привички
- Ориентация на личността (висше равнище)
- Влечения
- Желания
- Интереси
- Склонности
- Идеали
- Убеждения
- Индивидуална „картина на света“
