Психология
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Психологията (от гръцки psyche — душа, дух, logos — наука) е група от академични, клинични и промишлени дисциплини, занимаващи се с обяснение и предсказване на поведението, мисловните процеси и чувствата на хората. Психологията също се отнася до прилагането на това знание в различни сфери на човешка активност, включително проблеми от ежедневния човешки живот и лечение на ментални заболявания.
Съдържание |
[редактиране] История
[редактиране] Корените на психологията
Първото философско учение за душата се нарича анимизъм (от латински: anima - душа). Според него душата е независима същност, отделена от тялото и способна да управлява всички живи и неживи предмети. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така, например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.
По-късно възниква натурофилософското тълкуване за душата. Според него душата е материално явление, наред с всички други такива. Основава се на схващането за света като изграден от три основни начала - вода, въздух и огън. За носител на душата се считало огненото начало и на нея се приписвала функцията на движението.
Според основоположниците на атомическото учение Левкип и Демокрит светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени атоми. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици. Аристотел в своя трактат "За душата" обяснява чрез динамиката на атомите процесите на възприятие, памет, мисъл, сънища.
Почти по същото време възниква и идеалистическото обяснение на душевните явления. Според него душата е безсмъртна и нематериална, тя усеща, мисли, помни преживява. Душевните явления се разделят на разум (в главата), мъжество, или воля (в гърдите) и въжделение, или мотивация (в коремната кухина). Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.
[редактиране] Възрожденските представи за душата
Механистическото учение възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича съществуването на вътрешния свят.
Емпиризмът е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му Джон Лок човек се ражда като "чиста дъска", върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав и социалната среда формира качествата, талантите и пороците му.
[редактиране] Създаване на наименованието
Първата употреба на термина "психология" е често приписвана на германския схоластичен философ Рудолф Гьокел публикувана през 1590. Повече от шест десетилетия по-рано хърватския хуманитарист Марко Марулич използва термина в заглавието на работа, която е после загубена. Това разбира се, вероятно не е най-първата употреба на термина, но е най-ранната документирана такава. Терминът не става популярен докато германския идеалистически философ Кристиян Волф (1679-1754) не го използва в своята Psychologia empirica and Psychologia rationalis (1732-1734).
[редактиране] Съвременната психология
През 1879 г. Вилхелм Вунд създава първата в света психологична лаборатория в град Лайпциг, Германия. Основен метод на изследване в нея е интроспекцията или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в Софийския униврситет "Св. Климент Охридски".
През 1980 г. американският философ Уилям Джеймс публикува книгата си "Принципи на психологията", в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като функционализъм и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда.
През 90-те години на XIX век австрийският философ Зигмунд Фройд създава метод на психотерапния, известен като психоанализа. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и интроспекцията и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и психопатология. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като сексуалността и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били табу по онова време и Фройд ги отваря за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че теориите на Фройд не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идея за прилагането на психологията като медицинско лечение са повлияли много.
Отчасти като реакция на съзнателното и безсъзнателното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на XX век възниква бихевиоризмът. Създаден от психолози като Джон Уотсън и Едуард Толмен, бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голяо влияние в психологията през първата половина на XX век.
Гещалтпсихологията, създадена също през първите десетилетия на XX век от Макс Вертхаймер изучава възприятието като цялостен образ и характеристиките на обучението.
Хуманистичната психология възниква през 50-те години на XX век. Тя налага феноменологичен поглед върху човешки опит и се опитва да разбере човешките същества и поведението им чрез проучване на качествата им. Поставя акцент върху личността като уникална ценностна система.
С развитието на компютърните технологии възниква уподобяването на мозъчните функции на процесите за обработка на информацията в компютрите. То заедно с научен подход за изучаване на мозъка и вярата в различните вътрешни състояния на мозъка, извеждат когнитивизмът като господстващ модел на ума. Връзките между мозъка и нервната система стават по-популярни. С развитието на технологиите за по-точно измерване на мозъчните процеси, невропсихологията и когнитивната психология стават най-активните сфери в модерната психология.
[редактиране] Обект на психологията
Психологията описва и се опитва да обясни съзнанието, поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между съзнанието и мозъка или нервната система. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието - или и двете?
[редактиране] Основни дялове на съвременната психология
Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания - фундаментален и приложен.
[редактиране] Фундаментален дял
Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни.
[редактиране] Патопсихология
Патопсихологията е наука изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени анормалните модели на функциониране. Патопсихологията изучава природата на психопатологията и нейните причини, и това знание се прилага в клиничната психология за лечението на пациенти с психологически разстройства.
[редактиране] Биологическа психология
Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от централната нервна система, затова е важно да се изучи как функционира мозъка, за да бъде разбрано поведението.
[редактиране] Възрастова психология
Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се промненят с възрастта им. Излседванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.
[редактиране] Генетическа психология
Генетическата психология изучава наследствените механизми на психиката и поведението и доколко наследствеността има значение във формирането на личността.
[редактиране] Диференциална психология
Диференциалната психология изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората и причините за тяхното възникване и развитие. Включва изучаването на знанията, способностите, настоенията. Възникнала е в опит да се измери интелигентността, но сега се фокусира върху измерването на личността, натроенията и вярванията, професионални постижения и здравни въпроси. Измерването на тези феномени е трудно и са възникнали много нови методи в опит да се определят тези феномени.
[редактиране] Зоопсихология
Зоопсихологията търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват емоции, да мислят, имат ли съзнание. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на поведението им.
[редактиране] Когнитивна психология
Когнитивната психология изучава процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света. Използва обработването на информация като рамка за разбиране на ума. Възприятието, научаването, разрешаването на проблеми, паметта, вниманието, езиците и емоциите са добре разработени области.
[редактиране] Психология на личността
Психологията на личността изучава психологическите модели на поведение, мисли и емоции, често наричани индивидуалност. Различните теории в областта се опитват да разделят личността на няколко основни области. Според Ханс Айзенк личността има три измерения: екстровертност-интровертност, невротизъм-емоционална стабилност и психотизъм. Реймънд Кател предлага теория от 16 личностни фактора. Най-много емпирични доказателства има теорията за "Големите пет", предложена от Люис Голдбърг. Различен, но много известен подход към личността е този на Зигмунд Фройд. Според неговата структурна теория на личността тя се разделя на То (Ид), Аз (Его) и Свръх-Аз (Супер-Его).
[редактиране] Психопатология
Психопатологията изучава необичайните поведения, за да опише, предскаже, обясни и промени необичайните модели. Прилага се в клиничната психология за лечение на пациенти с психологически разстройства.
Приятелче, не е точно така, както си го писал по-горе. Смятам, че предмета на психопатологията са психичните и поведенческите разстройства (виж. МКБ-10), тяхната класификация, методите на лечение и т.н.
[редактиране] Социална психология
Социалната психология изучава природата и причините за соцалното поведение на човек с акцент върху това как мислят хората и как се свързват един с друг. Социалната психология се стреми да разбере как извличаме смисъла от различни социални ситуации.
[редактиране] Сравнителна психология
Изучава връзката между развитието на психиката във филогонеза (процес на развитие на животниския свят) и антропогенеза (процес на възникване и развитие на човека). Въпреки че психологията се интересува главно от хората, поведението и умствените процеси на животните също са важна част от психологическите изследвания.
[редактиране] Приложен дял
Приложният дял на психологията се занимава с изследвания в различни сфери на човешката дейност и най-вече в професионалните сфери.
[редактиране] Военна психология
Военната психология изучава психическите качества и процеси на хората в отбранителна готовност. Анализира как им се отразява напрежението, способността им за вземане на решения в кризисни ситации, инстинктите за самосъхранение.
[редактиране] Здравна психология
Здравната психология е прилагането на психологичните теории и изследвания към здравето, болестите и лечението. Докато клиничната психология се съсредоточава върху психическото здраве и неврологични болести, здравната психология се заема с много по-широк спектър от поведения, свързани със здравето, включително здравословно хранене, връзката доктор-пациент, разбирането на пациента за здравето му и силата на убеждението при болестите.
[редактиране] Инжинерна психология
Инжинерната психология наблюдава, описва и се опитва да разбере връзката човек-машина.
[редактиране] Клинична психология
Клиничната психология е приложение на психопатологичните излседвания за разбиране, лечение и оценкана психопатологията, включително по поведенческите и здравните въпроси. Често е асоциирана с психотерапията и лекарствата, но лечението не винаги включва медикаменти и по-често се фокусира главно върху душевните проблеми.
[редактиране] Консултативна психология
Консултативната психология анализира човешкия живот, акцентувайки върху емоционалните, социалните, ваканционните, образователните, здравните и професионалните проблеми. Тя помага на хората да се чувстват по-добре в средата, в която живеят и извършват определени действия. Различава се от клиничната психология по това, че се съсредоточава повече в ежедневни проблеми и стрес, а не върху психологични болести и аномалии. Консултативни психолози има в много университети, частни фирми и здравни центрове.
[редактиране] Педагогическа психология
Педагогическата психология, или психология на образованието, изучава как хората учат, ефективността на различните обучения, психология на преподаването и социална психология на училища и ограниации. Работата на педагози като Лев Виготски и Жан Пиаже е спомогнала много за изграждането на методи за преподаване и учене.
[редактиране] Психодиагностика
Психодиагностиката изучава методите, които позволяват най-прецизно да се изследват психическите характеристики на хората.
Тук не става дума само за психични характеристики.
Психодиагностиката по-скоро се занимава с психологически изследвания, насочени към подпомагане при определянето на психичното разстройство у даден човек. Крайната й цел е подбиране на възможно най-ефективно и адекватно лечение.
[редактиране] Психология на спорта
Психологията на спорта изучава професионалната дейност на спортистите и как тя може да бъде подобрена и описана чрез методите на психологията.
[редактиране] Психология на труда
Психологията на труда изследва психичните компоненти на трудовата дейност. Тя е един от най-новите дялове на психологията. Занимава се с подобряване, оценяване и предсказване на трудовото представяне, включва още социалната психология на работното място.
[редактиране] Юридическа психология
Юридическата психология прилага психологическите методи в юридическата сфера. Обикновено е свързана с кличинен анализ на някой индивид и провеждането на психо-юридически въпроси. Наблюдава как хората се съобразяват с правните норми и правилата на поведение. Работата на юридическия психолог е да разбере има ли връзка между определен инцидент и неврологични промени в мозъка на даден човек.
[редактиране] Методи на изследване в психологията
Психологията разполага с множество различни методи за изследване на човешката психика. Ето някои от основните:
- наблюдение
- беседа
- контролирани експерименти
- дългосърочно изучаване
- неврологични методи
- психологически тестове
- интервюта
- анкети
- компютърно моделиране
[редактиране] Външни препратки
Вижте още ускорено обучение и скоростно четене. Шаблон:Psychology Шаблон:Portalpar
[редактиране] Понятия
воля — възприятие — интелигентност — мотивация — невроза — памет (забравяне, мислене, спомняне, учене) — поведение — психоза — стрес — съзнание — разум — чувство (агресия, гняв, завист, любов, радост, ревност, симпатия, срам, страх, тъга)
