Специални части

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Специалните части, известни още като специални сили, представляват сравнително малки военни единици, подготвени и обучени за разузнаване, неконвенционална война и специални операции. Тези изключителни единици зависят от своята издръжливост, бързина, самоувереност и умение за работа в екип.

[редактиране] История

Още в древността било забелязано, че редовната войска често е неспособна да изпълнява някои специфични задачи, от които често е зависел изхода на войната. Тези задачи са били свързани с разузнаване на противника, тактиката му на водене на бой, навиците му (с цел избиране удобно време за нападение, например), демобилизиране на войската му, организиране на съпротива в тила му и ред други. Всичко това принудило пълководците да създадат специализирани бойни единици за задоволяване единствено на тези нужди. От друга страна, някои конфликти водени с векове са предизвикали еволюция от просто опълчение (хайдутите в България) до високо специализирани организаци с обучен личен състав. Можем да срещнем много примери за прототип на специални части в средновековието, ярък такъв пример са Нинджа (разузнавач). Партизанските движения започват да стават осезаем политически и военен фактор още в началото на 20 ти век, като непркъснато се увеличава значението и. Особени размери взема по време на Втората световна война, по късно в Латинска америка различните политически фактори принуждават голяма част от населението да се включи в партизанска война. През втората половина на 20 ти век практически се водят единствено партизански войни (Виетнам, Афганистан и др.), в които специалните части набират популярност и доказват нуждата от тях.

[редактиране] Общи сведения

Воденето на война от специалните части най често е подчинена на постигане на стратегически и политически цели, като:

1. сваляне да силови режими
2. отстраняване на политически противници
3. извършване на непопулярна силова намеса
4. елиминиране на лидери на терористични организации и самите такива

В наши дни анализите показват непрекъснато процентно увеличение на войната с неконвенционални средства за сметка на конвенционалните. Също така се отчита и ефективноста на Специалните части, която в специфичните случаи е десетки пъти по-висока. Различаваме два основни типа специални части: военни и полицейски.

1. Полицейските са така наречените:
   1. Части за борба с тероризма (Антитероризъм), представител на които в България е СОБТ (специализиран отряд за борба с тероризма).
   2. Част за борба с организираната престъпност (в латинска Америка особена важност имат отделите за борба с наркотиците и наркотрафика)
2. Военните имат общо взето по-широк обхват от задачи което налага специализация в отделните дейности, те биват:
   1. водене на партизанска война
   2. организиране на партизанско движение и обучение на личния състав.
   3. изпълнение на саботажи в противникови военни обекти
   4. освобождаване на пленници
   5. елиминиране на противникови политически и военни лидери
   6. елеминиране на неголеми военни организации (терористични, наркобизнес и др.)

[редактиране] Структура начини на действие

Основната структурна единица е Отделението, то се състои обикновенно от около 10 души, като е окомплектовано със нужните специалисти:

1. снайперисти
2. сапьори
3. специалист по ориентиране
4. тактици
5. и други, според специфичните нужди.

За отбелязване е обикновенно отличната подготовка по всяка от горепосочените специалности на всеки един член на личния състав. Обучението освен това включва обикновено и водолазно дело, парашутизъм, бойни изкуства, чужди езици, език на жестовете и др. Често пъти специалните части водят бойните действия без да има установена база, като се налага да носят винаги със себе си цялото необходимо снаражение, но обикновенно се използва някакво временно скривалище за боеприпасите и други необходими неща, като за изпълнение на задачите се носи само най-необходимото, което осигурява максимална мобилност. По време на бойни действия е необходимо да се спазват следните условия:

1. добро координиране между отделните звена
2. стриктно спазване по време и начин на изпълнение на поставените задачи
3. добра връзка и комуникации между отделните членове на Отделението
4. добро прикритие (подходящо камуфлажно облекло, използване особеностите на терена)
5. бързина на действията, принципа: внезапно нападение и бързо отстъпление
6. опознаване и възползване от навиците на противника