Тане Николов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Тане войвода.
| Тане Николов български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 9 март 1873 Хасково, днес България |
|---|---|
| Починал: | 19 януари 1947 Асеновград, България |
Таню Николов Жеков известен и като Тане, Таньо, Тани, Тано Николов или Таню войвода е български революционер, деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на ВМОРО и ВТРО, участник във войните за национално обединение.
Съдържание |
[редактиране] Биография
Тане Николов е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Област Хасково, България. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг легендарен български войвода - Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю.
Тане завършва първи клас в Хасково. Там отслужва и редовната си военна служба в 10 пехотен Родопски полк, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност - командир на Първи взвод. Загубва твърде рано съпругата си, а наскоро след нея умира и първородната им дъщеря. В края на юни 1902 се уволнява от армията с чин старши подофицер и от август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Беломорска Тракия. Влязъл веднъж в революционната организация и заклел се в приятелство на Борис Сарафов, Тане Николов ѝ остава верен до края на живота.
[редактиране] В Тракия
Тане Николов отначало е четник при Константин Антонов Сеченката, а от 1903 година става самостоятелен войвода. С четата си участва в Преображенското въстание в Тракия, където остава и след въстанието. В революционната му дейност от този период влиза взривяването на железопътна композиция на мост край село Бадома в Тракия през юли 1904 година, извършено заедно с другарите му Митрю Карабелята от село Дервент, Дедеагачко и Кел Петко от село Манастир, Гюмюрджинско, както и неуспешен опит за атентат на гара Кулели Бургас. Четата на Тане Николов води ред сражения с османските войски. В село Мерхамли, Ференско в края на декември 1904 след предателство и атентат срещу четата Тане Николов е ранен. Седмица по-късно, през януари 1905 води голямо сражение с редовна туска армия край село Манастир.
[редактиране] В Македония
През 1906 Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През 1907 година е назначен за войвода в Прилепско и Велешко, където води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През май и юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.
През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при “Ножот”, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. В района са събрани влезлите от България чети на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Петър Ацев. Към тях се присъединяват четите на Мирчо Найдов и Гьоре Спирков Ленищанец. Подкрепяни са от местната милиция и четите на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски. По време на сражението се включва и пристигащата откъм България чета на Иван Наумов Алябака. Цялата Костурска организационна чета, която е разположена на Ножот, в отсътвието на войводата си Христо Цветков и ръководена от Атанас Попов и Трендафил Думбалаков, отказва да се изтегли под напора на превъзхождащите турски сили. Срещу Костурчани е струпан почти три хиляден редовен армейски корпус, командван от бъдещия устройвач на Хуриета, Енвер бей. Четниците загиват до един. Обединените чети губят общо 54 бойци в тази епопея, останала в съзнанието на населението и възпята в песните. Саможертвата на ножовци прави огромно впечатление и получава отзвук извън пределите на империята. Самите турски вестници не се смущават, че това се случва в тяхната държава и повлияни от скорошната Руско-Японска война, по аналогия със самоубийствените атаки на японските самури наричат сражението на Ножот - "джапон мурабеси" на първите си страници. Европейският печат определя българските четници като "леонидови воини", а в съзнанието на местното население Ножот остава като "малката Шипка" и години наред отдават почит на падналите - тайно, по времето на Кралство Сърбия и с първо явно честване през 1941г., когато Македония е вече част от България.
До края на 1907 година Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. От Битолския революционен окръг е изпратен за делегат на Общия конгрес на ВМОРО през март 1908 в Кюстендилско. От конгреса е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония.
[редактиране] След Хуриета
След Младотурската революция Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които, за разлика от течението на серчани - начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес на ВМОРО от март 1908, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Покушението е неуспешно и след него Тане Николов се оттегля в България.
През април 1909 заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да борба с младотурския режим. През февруари 1910, след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. Там се провежда и първата среща между старите ръководители на ВМОРО с цел възстановяване на Организацията.
Преоблечен като свещеник Тане Николов напуска Варна и участва в софийското учредително съвещание, при което се полагат основите на БНМОРО заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Андон Бозуков.
През април 1910 сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, дякон Евстатий, Чавдар войвода и Джемото заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания - Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски.
С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911 година. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица докато Тане не е предаден тежко болен от игумена на Рилския манастир, който е санданист, на българските власти.
През 1912 година четата с която Тане Николов заминава за Битолси окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират - Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването на четата му. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война.
[редактиране] Балканските войни
Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония. Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мичкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между центаралисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се предвижва като авангард на Седма Рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Води сражения при Пресека, Градово и други.
От късната есен на 1912 Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере (сега Златоград) и Пашмакли (сега Смолян).
От юли 1913 се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас.
[редактиране] Първата световна война
През септември 1915 Тане Николов вече е на разположение на щаба на Македоно-одринското опълчение. През 1917 - 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917 година. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов. Формирани са от стари и изпитани бойци на ВМОРО и задачата им е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянац, Коста Войнович и други. В района на действие на ротата под командване на Тане Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия.
[редактиране] Начело на ВТРО
След Първата световна война Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.
След Деветоюнския преврат Тане Николов приема политиката на правителството на Александър Цанков за спиране на въоръжената борба срещу Гърция, в резултат на което турците се оттеглят от Вътрешната тракийска революционна организация, а едно от теченията във ВТРО, оглавявано от войводите Димитър Маджаров и Коста Георгиев създава друга ВТРО, продължаваща борбата.
[редактиране] Последни години
През 1924 година Тане Николов се оттегля от революционна дейност. За известно време е интерниран в Северна България, след което се заселва в Асеновград и се отдава на предприемачество и купува мелница в града.
Краят на живота му е отбелязан от трагичен инцидент, при който загиват четирима души. През януари 1947 при спор с двамата наематели на мелницата му, Тане Николов ги застрелва заедно с двама работници, след което се предава на органите на властта. В смъртния му акт е отбелязано, че се е “самообесил”. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла войводата е убит от комунистическите власти.
[редактиране] Литература
- Бурулянова, Даниела. Войводата Таню Николов – царят на Родопа, в: Сборник Международна конференция 90 години Балканска война, Кърджали 2002, с. 458-470
- Таню Николов (1873-1993). Научна конференция. Хасково, 1993
- Печилков, Андрей. Таню Николов, Смолян 1993
