Тодор Пеев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Тодор Пеев български революционер и общественик |
|
| Роден: | февруари 1842 Етрополе, днес България |
|---|---|
| Починал: | 26 юли 1904 София, България |
Тодор Пеев Стоянов е деец на българското национално-освободителното движение, журналист и драматург.
Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София, а през 1863–1865 г. във френския колеж в Цариград.
След завъшването му работи като главен учител в Силистра, Кюстендил и Етрополе. В Етрополе съдейства за откриването на девическо училище и на читалище "Напредък". Включва се в националноосвободителните борби на българите, като през 1870 г. е избран за председател на местния революционен комитет.
През 1872 г. заминава за Букурещ, където взема участие в работата на Общото събрание на БРЦК. Включен е в състава на комисията, която изработва програмата и устава на организацията. След арабаконашкия обир 1872 г. заминава за Браила. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира неговия печатен орган "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Взема участие в подготовката на Старозагорското въстание 1875 г. и на Априлското въстание 1876 г.
След Освобождението заема редица важни административни длъжности – окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна (1899 г.) и търговски агент в Скопие (1899–1901 г.).
Тодор Пеев е член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Автор е на ценни мемоари и на пиесата "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Разочарован от следосвобожденската действителност, Тодор Пеев се самоубива на 26 юли 1904 г. в София.
