Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Скопие — Уикипедия

Скопие

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Скопие
Герб на Скопие
Данни
Население: 506 926 (2002)
Надм. височина: 240 м
Геогр. положение: 42° 03' сев. ш.

21° 26' изт. д.

UTC: +1
Кмет
Трифун Костовски
Уеб адрес на града
http://www.skopje.gov.mk

Скопие, понякога изписвано неправилно Скопйе, (на македонски литературен език Скопје, сръбски Скопље, албански Shkup или Shkupi, турски Üsküb) е столица и най-голям град на Република Македония с население около 506 926 души (2002 г.) и многобройни индустриални предприятия - половината от производството на Р. Македония. Разположен е в долината на река Вардар. В Скопие се намират Македонската академия на науките и изкуствата, Скопския университет „Свети Свети Кирил и Методий“, Исторически архив, Педагогическа академия, Македонски народен театър. Градът изпитва сериозни екологични проблеми. Разположен е във Вардарската разломна зона, в която се наблюдава значителна сеизмична активност. Градът е силно разрушен от земетресението през 1963 г. (ок. 80 % от зданията) и след това възстановен (центъра по проект на японския архитект К. Танге).

Съдържание

[редактиране] История

В античността селището е наричано Скопи от римските писатели и Скупи от византийските. По време на Римската империя е било главен град на областта Дардания, населявана предимно от племето дардани. Античният град е разрушен през 518 г. от земетресение. Смята се, че император Юстиниан I го възстановява и му дава името Юстиниана Прима, но след неговата смърт градът връща предишното си име.

Скопие, гравюра от 1594
Скопие, гравюра от 1594

През IX-X в. e в състава на Първото българско царство. През 980 г. Роман е обявен за цар на България и резидира в Скопие, което е столица на страната до 992 г. След падането на България под византийска власт през 1018 г. за известно време Скопие е център на византийската тема (катепанство) България. В средата на ХІІІ век е център на владенията на болярина Константин Тих Асен, който от 1257 г. до 1277 г. е български цар. От края на 13 в. Скопие е в състава на Сърбия. По време на сръбския цар Стефан Душан е столица на Сръбското царство (1331-1355)[източник?].

Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916
Парад на българската ШЗО в Скопие, 14 август 1916

1392 до 1912 г. e под османска власт. Според изследване на Хр. Гандев[1], от 312 християнски домакинства и 316 турски през 1450 г. етническият състав е променен до 268 християнски и 623 турски през 1519 г., като един от методите е принудително изселване.

1913 г. e в състава на Сръбското кралство. Освободен е от българската войска през 1915 година по време на Първата световна война, но от 1918 г. отново е върнат на Кралството на сърби, хървати и словенци, от 1929 г. Югославия. От октомври 1915 до септември 1918 г. и от април 1941 г. до септември 1944 г. е в състава на Царство България.

След края на Втората световна война градът бързо се развива и става индустриален, културен и административен център на Социалистическа Република Македония.

След 1991 г. Скопие е столица на Република Македония.

[редактиране] Административно деление на града

Административна карта на Община Скопие
Административна карта на Община Скопие

Според новото административно деление на страната от 2004 година в състава на град Скопие влизат 10 градски общини: Аеродрум, Бутел, Гази баба, Гьорче Петров, Карпош, Кисела вода, Сарай, Център, Чаир и Шуто Оризари.

[редактиране] Природни бедствия

Първото земетресение, което засяга Скопие и за което има исторически свидетелства, е регистрирано на 28 април 518 г. През 1555 г. градът попада в обсега на ново разрушително земетресение, но бързо се възстановява. В началото на ноември 1962 г. р. Вардар прелива и наводнява Скопие и околностите, а на 26 юли 1963 г. е регистрирано катастрофално земетресение с магнитуд 6,1 по скалата на Рихтер, при което над 1000 души загиват и около 120 000 души губят своето жилище.

[редактиране] Забележителности около Скопие

Каменният мост на Вардар - символът на Скопие
Каменният мост на Вардар - символът на Скопие
  • Скопско кале, средновековна крепост
  • Камен мост
  • Акведукт от римско време
  • Марков манастир, наречен на Крали Марко, чийто патрон е св. Димитър.
  • Милениумски кръст, намиращ се на планината Водно.
  • Скупи - античен град с останки на театър, терми, базилика, некропол.
  • църква Св. Пантелеймон в Нерези (1164) г. с едни от най-прочутите средновековни стенописи
  • църква Св. Никита в с. Чучер-Сандево (ок. 1307-1308) със стенописи на майсторите Михаил и Евтихий в стила на Палеолозите (ок. 1320 г.)
  • църква Св. Никола в Люботен със стенописи (1337) г.
  • Султан Мурад джамия, построена през 1436 от султан Мурад II
  • В стария център на Скопие се намира реставрираната Стара скопска чаршия от османско време.

[редактиране] Родени в Скопие

[редактиране] Починали в Скопие

[редактиране] Източници

  1. Хр. Гандев - „Българската народност през XV век“, част 2

[редактиране] Външни препратки


Градове в Република Македония
Берово | Битоля | Богданци | Валандово | Велес | Виница | Гевгели | Гостивар | Дебър | Делчево | Демир Капия | Демир Хисар | Кавадарци | Кичево | Кочани | Кратово | Крива паланка | Крушево | Куманово | Македонски брод | Македонска Каменица | Неготино | Охрид | Пехчево | Прилеп | Пробищип | Радовиш | Ресен | Свети Никола | Скопие | Струга | Струмица | Тетово | Щип


Портал В портала Македония можете да намерите още много статии, свързани с историко-географската област
Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu