Триенс

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Бронзов триенс с делфин и мълния, ок. 241-235 пр.н.е.

Триенсът (лат. triens от tres - три) е древноримска монета.

По времето на Римската империя е бил бронзова монета, равняваща се на 1/3 от аса. Появява се в края на 4 век пр.н.е. и се сече до около 89-90г. от н.е. Най-разпространеният дизайн за триенса е бил: облик на делфин с 4 точки, показващи количеството унции на лицевата част и мълния на гърба. Друг облик е бил бюста на Минерва и 4 точки на лицевата част на монетата и нос на галера на опаковата й страна.

Златен триенс - По време на Късната империя (управлението на Гордиан III (238 - 244 пр.н.е.) до Карин (282 - 283 пр.н.е.), триенс се наричала златната монета, равняваща се на 1/3 от ауреуса. Константин I (306 - 337) секъл триенс по 1,52 г., т. е. 1/3 от солид.

С великото преселение на народите, триенса се разпространил из другите германски племена. Монети, подобни на триенса са секли вандалите, остготите, франките, бургундите, вестготите, лонгобардите. На лицевата част -бюст на императора, на гърба -богинята на победата Виктория, а по-късно и кръст, обрамчен с венци. По времето на Византийската империя триенса влиза с името тремис.