Т-17 (танк)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
|
| Танкета Т-17 Тактико-технически данни |
|
|---|---|
| опитен образец | 1929 г. |
| на въоръжение от | не е одобрен г. |
| на въоръжение в | СССР |
| дължина | ? м. |
| ширина | ? м. |
| височина | ? м. |
| тегло | ? т |
| окачване | ? |
| макс. скорост | ? км/ч. (по шосе) ? км/ч. (прес. терен) |
| запас от ход | ? км. (по шосе) ? км. (прес. терен) |
| широчина на ров | ? м. |
| вертикално препятствие | ? м. |
| основно въоръжение | 1 x картечница |
| допълнително въоръжение | няма |
| дебелина на бронята | 10 mm |
| силова установка | 4-цилиндров с въздушно охлаждане ? к.с. (? kW) |
| екипаж | 1 човек |
[редактиране] История
Съгласно приетата през 1926 г. тригодишна програма за развитие на танковите войски в Червената армия е предвидено създаването на батальони "картечници за съпровождение". Първоначално в съветските документи е използван този термин, а не танкети. Работата по създаване на лек едноместен разузнавателен танк започва още през 1926 г., когато в конструкторското бюро ОАТ започва работата по проекта "Лилипут". Проектираната машина е била нелошо балансирана, но възниква необходимост от създаването на специална ходова част и двигател. Към обсъждането на този проект конструкторите се връщат неколкократно, но работата по проекта така и не напуска чертожната маса.
През март 1928 г. е представен и защитен нов модел на танкета, получила името Т-17. За база при проектирането й са използвани ходовата част и трансмисията на опитният танк за съпровождение Т-16. Корпусът е заимстван от проекта "Лилипут", от ковани стоманени листове, нитовани един към друг. Използван е 2-цилиндров двигател с въздушно охлаждане. Веригите са гумено-металически. Екипажът се състои от стрелец-водач. Танкетата е въоръжена с картечница, монтирана вдясно от основната ос на машината.
Производството на прототипът се забавя доста и той е готов едва през есента на 1929 г. През януари 1930 г. са проведени официални изпитания. През юни същата годин са проведени повторни изпитания. Танкетата показва по-добра маневреност от Т-18. Единственият недостатък на танкетата е едноместният корпус. Именно по тази причина е взето решени Т-17 да не бъде одобрявана за производство, а да се работи по създаването на двуместа танкета, като за база да се използва Т-18.
[редактиране] Модификации
- Правени са опити за създаване на танкета Т-17 с монтирано на нея оръдие, но те не се увенчават с успех, поради малките габарити на машината.
| БT-1 | БT-2 | БT-5 | БT-7 |БT-8 | ИС-1 | ИС-2 | ИС-3 | ИС-4 | ИС-6 | ИС-7 | КВ-1 | КВ-2 | КВ-3 | КВ-4 | КВ-5 | КВ-6 | КВ-7 | КВ-8/КВ-8с | КВ-9 | КВ-10| КВ-11 | КВ-12 | КВ-13 | КВ-14 | КВ-85 | КВ-100 | КВ-220 | КВ-222 | ПТ-76 | Т-10 | Т-17 | Т-18 | Т-20 | Т-21 | Т-22 | Т-23 | Т-24 | Т-26 | Т-27 | Т-28 | Т-30 | Т-34 | Т-35 | T-37 | T-38 | Т-40 | Т-44 | Т-50 | Т-54 | Т-55 | Т-60 | Т-62 | Т-64 | Т-70 | Т-72 | T-80 | Т-80 | Т-84 | Т-90 | Т-95 | |
