Уилям Пит-старши

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Уилям Пит старши британски политик
Роден:	15 ноември 1708 Лондон, Великобритания
Починал:	11 май 1778 Хейс, Великобритания

Уилям Пит старши (на английски: William Pitt the Elder), първи граф Чатъм, е британски политик от партията на вигите, играл важна роля в политическия живот от средата на 18 век. Той поставя началото на превръщането на страната в световна империя.

Вторият син на Уилям Пит старши, Уилям Пит младши е изявен политик от края на 18 век.

[редактиране] Биография

Политическата кариера на Уилям Пит започва през 1735, когато става член на Парламента и се присъединява към националистично настроената опозиция на тогавашния премиер Робърт Уолпол. Той отрано проявява изключителната си дарба на оратор и сам се обявява за защитник на интересите на задморската търговия и колониите. От тази позиция се обявява срещу колебливата политика на Уолпол по споровете с Испания за търговията в Америка.

По време на Войната за австрийското наследство Уилям Пит се обявява остро срещу изпращането на хора и пари за защита на Хановер, германското владение на Джордж II, което му печели трайната неприязън на краля. Пит смята, че войната срещу Франция трябва да се пренесе в колониите, а не да се води на континента. През 1746 Уилям Пит е включен в правителството и провежда някои реформи в държавните финанси. Той смекчава позицията си по въпроса с Хановер, но се опитва да подсили британския флот. В резултат на вътрешни интриги през 1755 Пит е отстранен от правителството.

Британските неуспехи в началото на Седемгодишната война и голямата популярност на Уилям Пит принуждават краля да го постави през 1756 начело на правителството. Формално той не е министър-председател, но поема отговорността за всички действия около войната. Пит предприема реформи в армията и флота и се опитва да обедини политическите фракции и общественото мнение около единна военна политика.

Уилям Пит концентрира военния натиск срещу Франция в колониите, най-вече в Америка и Индия, като в същото време подпомага финансово Прусия, която неутрализира френските сили в Европа. Той подава оставка през 1761, тъй като не успява да убеди колегите си да обявят война и на Испания. Въпреки това неговата стратегия се увенчава с успех и Парижкият договор от 1763 утвърждава британското надмощие в Северна Америка и Индия, макар че самият Пит смята, че той не отчита реално успехите на страната му.

За няколко години Уилям Пит не участва активно в обществения живот, но в началото на 1766 отново се завръща, обявявайки се в защита на свободите на американските колонии. През същата година той е натоварен от краля да състави правителство, макар че отново не го оглавява формално. Поради влошеното си здраве, Пит се оттегля от поста си през 1768. През последните години от живота му обществената дейност на Уилям Пит е все по-малко активна, но той не спира да се застъпва за разширяване на автономията на колониите в Северна Америка и за мирно разрешение на конфликта там.

[редактиране] Източници

• Енциклопедия Британика, 2004