ИÑпаниÑ
от УикипедиÑ, Ñвободната енциклопедиÑ
Reino de España | |||||
|
|||||
Ðационален девиз: Plus Ultra (По-нататък) |
|||||
Официален език | иÑпанÑки | ||||
Столица | Мадрид |
||||
Ðай-голÑм град | Мадрид | ||||
крал | Хуан ÐšÐ°Ñ€Ð»Ð¾Ñ I | ||||
миниÑÑ‚ÑŠÑ€-предÑедател | ХоÑе Ð›ÑƒÐ¸Ñ Ð Ð¾Ð´Ñ€Ð¸Ð³ÐµÑ Ð¡Ð°Ð¿Ð°Ñ‚ÐµÑ€Ð¾ | ||||
Площ — Общо |
на 50-то мÑÑто 504 782 км2 |
||||
ÐаÑеление — Общо (2006) — ГъÑтота |
на 29-то мÑÑто 44 351 684 89,6 д/км2 |
||||
БВП — Общо (2007) — на човек |
на 12-то мÑÑто 1 142 млрд $ 22 501 $ |
||||
Валута | евро (1) (EUR ) |
||||
ЧаÑова зона | UTC +1 (на КанарÑките оÑтрови UTC 0) | ||||
ÐезавиÑимоÑÑ‚ -година |
Обединение на КаÑÑ‚Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Ðрагон 1479 |
||||
Ðационален химн | Marcha Real | ||||
Internet TLD | es |
||||
Телефонен код | +34 |
||||
(1): Преди 1999 г.: пеÑета |
КралÑтво ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ държава, разположена в Югозападна Европа. Ðамира Ñе на ИберийÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров (ПиренейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров), където Ñа и ПортугалиÑ, Гибралтар и Ðндора. Ðа Ñевероизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата Ñ Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ Ð¸ малкото кнÑжеÑтво Ðндора. Към ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе чиÑлÑÑ‚ БалеарÑките оÑтрови в Средиземно море, КанарÑките оÑтрови в ÐтлантичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½, градовете Сеута и ÐœÐµÐ»Ð¸Ð»Ñ Ð² Северна Ðфрика, както и много необитавани оÑтровчета от ÑредиземноморÑката Ñтрана на ГибралтарÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¾Ñ‚Ð¾Ðº, като например ЧафаринÑките оÑтрови, „Ñкалите“ (иÑпанÑки: „peñones“) на Ð’ÐµÐ»ÐµÑ Ð¸ ÐлхуÑемаÑ, както и малкиÑÑ‚ Магданозен оÑтров.
Според иÑпанÑката конÑÑ‚Ð¸Ñ‚ÑƒÑ†Ð¸Ñ Ð¾Ñ‚ 1978 г. ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ парламентарна конÑтитуционна монархиÑ. СилниÑÑ‚ Ñледвоенен икономичеÑки раÑтеж и развитието на търговиÑта Ñлед като Ñтава член на ЕвропейÑÐºÐ¸Ñ Ñъюз през 1986 г. прави икономиката на Ñтраната 10-та в Ñвета през 2002. Средната продължителноÑÑ‚ на живота, общеÑтвениÑÑ‚ транÑпорт, здравеопазването, инфраÑтруктурата и грижите за здравето Ñа на много виÑоко равнище, въпреки че БВП на глава от наÑелението оÑтава 87% от този на 4-те водещи европейÑки ÑтопанÑтва.
[редактиране] ИÑториÑ
ОÑновна ÑтатиÑ: ИÑÑ‚Ð¾Ñ€Ð¸Ñ Ð½Ð° ИÑпаниÑ
По-важни иÑторичеÑки дати и ÑъбитиÑ:
- 1000 г. пр. Хр. - най-древната държава на полуоÑтрова - ТартеÑ;
- VII в. пр. Хр. - финикийÑка колонизациÑ;
- VI в. пр. Хр. - поÑва на иберийÑки и келтÑки племена ;
- III в. пр. Хр. - под влаÑтта на Картаген;
- 197 г. пр. Хр. - завоювана от Рим;
- 711-718 г. - чаÑÑ‚ от териториÑта е завзета от арабите;
- 718 г. - поражение на арабите, образувано е кралÑтво ÐÑтуриÑ;
- 756 г. - арабите Ñъздават КордовÑко халифÑтво;
- 785-1212 г. - поÑтепенно изтлаÑкване на арабите и образуване на иÑпанÑки кралÑтва - Ðрагон, Ðавара, Леон, КаÑтилиÑ;
- 1479 г. - Ñъздаване на единно ИÑпанÑко кралÑтво;
- 1480 г. - начало на иÑпанÑката инквизициÑ;
- 1492 г. - окончателно изгонване на арабите (маври) от Ñтраната. Хр. Колумб открива Ðмерика - начало на иÑпанÑката ÐºÐ¾Ð»Ð¾Ð½Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð² Централна и Южна Ðмерика. ИзÑелване на евреите от Ñтраната;
- 1504-1581 г. - ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð²Ð»Ð°Ð´Ñва поÑледователно Ðеапол и СицилиÑ, ÐидерландиÑ, Централна и Северна ИталиÑ, ПортугалиÑ;
- 1588 г. - англичаните разгромÑват иÑпанÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð»Ð¾Ñ‚ "Ðепобедимата армада";
- 1668-1714 г. - загуба на европейÑките владениÑ;
- 1805 г. - битката при Трафалгар - ÐÐ½Ð³Ð»Ð¸Ñ Ñ€Ð°Ð·Ð±Ð¸Ð²Ð° френÑко-иÑпанÑÐºÐ¸Ñ Ñ„Ð»Ð¾Ñ‚;
- 1807-1814 г. - война против Ðаполеон;
- 1810-1926 г. - загуба на колониите в Ðмерика без Куба и Пуерто Рико;
- 1834 г. - отмÑна на инквизициÑта; 1898 г. - иÑпано-американÑка война и загуба на Куба, Пуерто Рико и Филипините;
- 1899 г. - Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐºÑƒÐ¿ÑƒÐ²Ð° от ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ ÐšÐ°Ñ€Ð¾Ð»Ð¸Ð½Ñките и МарианÑките оÑтрови в Ð¢Ð¸Ñ…Ð¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½;
- 1931 г. - победа на републиканците в изборите и детрониране на кралÑ;
- 1936-1939 г. - гражданÑка война - уÑтановÑване на диктатура на генерал Франко;
- 1939-1945 г. - ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°Ð¿Ð°Ð·Ð²Ð° неутралитет във Втората Ñветовна война;
- 1975 г. - умира Франко. ВъзÑтановÑване на монархиÑта. Ð”ÐµÐ¼Ð¾ÐºÑ€Ð°Ñ‚Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° управлението
[редактиране] Държавно уÑтройÑтво
ОÑновна ÑтатиÑ: Държавно уÑтройÑтво на ИÑпаниÑ
ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ парламентарна монархиÑ, начело Ñ ÐºÑ€Ð°Ð» (Хуан ÐšÐ°Ñ€Ð»Ð¾Ñ I - от 22 ноември 1975 г.).
Законодателна влаÑÑ‚ - Генерални кортеÑи (парламент), ÑÑŠÑтоÑщ Ñе от две палати - Ñенат (Горна палата - 256 души) и ÐšÐ¾Ð½Ð³Ñ€ÐµÑ Ð½Ð° депутатите (350 души), избрани за 4 години.
Изпълнителна влаÑÑ‚ - правителÑтво начело Ñ Ð¿Ñ€ÐµÐ´Ñедател. МеÑтни органи на влаÑтта (17 автономни облаÑти) имат Ñвои парламенти и правителÑтва, Ñ ÑˆÐ¸Ñ€Ð¾ÐºÐ¸ пълномощиÑ.
[редактиране] ÐдминиÑтративно деление
ОÑновна ÑтатиÑ: ÐдминиÑтративно деление на ИÑпаниÑ
50 провинции. След 1983 г. Ñа Ñъздадени 17 автономни облаÑти - на Ñевер - ГалиÑиÑ, ÐÑтуриÑ, КантабриÑ, ÐŸÐ°Ð¸Ñ Ð‘Ð°Ñко, Ла Риоха и Ðавара; на изток - Ðрагон, КаталониÑ, ВаленÑÐ¸Ñ Ð¸ БалеарÑки оÑтрови; в централната чаÑÑ‚ - КаÑÑ‚Ð¸Ð»Ð¸Ñ Ð¸ Леон, Мадрид, КаÑтилиÑ-Ла Манча и ЕÑтремадура; на юг - ÐндалуÑиÑ, МурÑÐ¸Ñ Ð¸ КанарÑки оÑтрови.
[редактиране] Природа
ОÑновна ÑтатиÑ: Природа на ИÑпаниÑ
ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ разположена върху чаÑÑ‚ от ПиренейÑÐºÐ¸Ñ Ð¿Ð¾Ð»ÑƒÐ¾Ñтров, БалеарÑките оÑтрови и ПитиуÑките ооÑтрови в Средиземно море, КанарÑките оÑтрови в ÐтлантичеÑÐºÐ¸Ñ Ð¾ÐºÐµÐ°Ð½. Централната чаÑÑ‚ на ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ плато - МеÑета, ÑÑŠÑ ÑредновиÑоки планини Централна Кордилера, Сиера Морена и др. Ðа Ñевер и Ñевероизток Ñа Пиренеите, КантабрийÑките планини, ИберийÑките планини, КаталонÑките планини, на юг - ÐндалуÑките планини Сиера Ðевада Ñ Ð²Ñ€ÑŠÑ… МулаÑен - 3478 m. Климатът е Ñубтропичен ÑредиземноморÑки, Ñух във вътрешноÑтта ÑÑŠÑ Ñредна ÑнуарÑка температура 4-5 о С, Ñредна юлÑка температура 12-29 о С, валежи 300-500 mm годишно. Сезонни ÐºÐ¾Ð»ÐµÐ±Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð² Ñ€ÐµÑ‡Ð½Ð¸Ñ Ñ€ÐµÐ¶Ð¸Ð¼: Тахо, Дуеро, Ебро, Гуадиана, Гуадалкивир.
[редактиране] СтопанÑтво
ОÑновна ÑтатиÑ: СтопанÑтво на ИÑпаниÑ
Съвременна ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ виÑоко развита индуÑтриално-аграрна Ñтрана. По обем на промишлено производÑтво е на пето мÑÑто в Европа и на оÑмо мÑÑто в Ñвета. Ðай-Ñилно развити промишлени отраÑли Ñа машиноÑтроене, автомобилоÑтроене, корабоÑтроене, автоÑтроене, електротехничеÑка, ÑамолетоÑтроене, химичеÑка, текÑтилна промишленоÑÑ‚. Страната е богата на полезни изкопаеми. ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ðµ голÑм производител на вино (3-то мÑÑто в Европа), ориз (най-виÑоки добиви в Ñвета), бадеми, тютюн, маÑлини (на първо мÑÑто в Ñвета по производÑтво на виÑококачеÑтвен зехтин). Силно развит е морÑкиÑÑ‚ транÑпорт-над 400 кораба Ñ Ð¾Ð±Ñ‰Ð° вмеÑтимоÑÑ‚ 3200 хил. тона. Ðай-големите морÑки приÑтанища Ñа Билбао, Картахена, Санта ÐšÑ€ÑƒÑ Ð´Ðµ Тенерифе, БарÑелона, ВаленÑиÑ, Ла ÐšÐ¾Ñ€ÑƒÐ½Ñ Ð¸ др. По-големи международни летища Ñа Мадрид и БарÑелона. Важен дÑл в икономиката на Ñтраната има международниÑÑ‚ туризъм. Годишно ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñе поÑещава от около 55 млн. туриÑти (95% от Ñ‚ÑÑ… Ñа от западноевропейÑките Ñтрани). Страната притежава голÑма материално-техничеÑка база за обÑлужване на многобройните поÑетители. ГолÑма чаÑÑ‚ от наÑелението е ангажирано в Ñферата на туриÑтичеÑкото обÑлужване.
[редактиране] ÐаÑеление
ОÑновна ÑтатиÑ: ÐаÑеление на ИÑпаниÑ
Площ: 504 782 км² ÐаÑеление (брой): 44 351 684 Столица: Мадрид Официален език: иÑпанÑки (каÑтилÑки) (в нÑкои автономни облаÑти Ñъщо каталонÑки, баÑки и галиÑийÑки) РелигиÑ: хриÑтиÑни - 97.6 % (от Ñ‚ÑÑ… католици - 97.4 %, протеÑтанти - 2.6 %) Официален празник: 12 октомври
[редактиране] Култура
[редактиране] ОÑигуренноÑÑ‚ Ñ Ð¶Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰Ð°
оÑигуренноÑÑ‚ Ñ Ð¶Ð¸Ð»Ð¸Ñ‰Ð° : Ñредно на вÑеки иÑпанец Ñе пада по 45 м2 обща площ на жилище(2005 г). За Ñравнение : Ð’ УзбекиÑтан на вÑеки жител Ñе пада Ñредно 14 м2,в РуÑÐ¸Ñ - 20.5 м2, в Ð‘ÑŠÐ»Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ Ð¸ Ð£Ð½Ð³Ð°Ñ€Ð¸Ñ - по 30 м2, в Ð˜Ñ€Ð»Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ - по 33 м2, в ÐŸÐ¾Ñ€Ñ‚ÑƒÐ³Ð°Ð»Ð¸Ñ - по 36 м2, във Ð¤Ñ€Ð°Ð½Ñ†Ð¸Ñ - 37 м2, в Ð“ÐµÑ€Ð¼Ð°Ð½Ð¸Ñ - 44 м2, в Ð”Ð°Ð½Ð¸Ñ - 52 м2, в ЛюкÑембург - 53 м2, в Ð¨Ð²ÐµÑ†Ð¸Ñ Ð¸ Ð‘ÐµÐ»Ð³Ð¸Ñ - по 55 м2. ДÑл на ÑобÑтвеници на жилищата възлиза на 87 % от наÑеление, по този показател ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð·Ð°ÐµÐ¼Ð° 1-то мÑÑто в ЕвроÑъюза.
[редактиране] Отношение към ÑекÑуалните малцинÑтва
Макар че ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð²Ð¸Ð½Ð°Ð³Ð¸ Ñе е ÑмÑтала за държава Ñ Ð´Ð¾Ñтатъчно Ñилно влиÑние на католичеÑка църква, две трети от иÑпанците поддържат легализациÑта на еднополовите бракове в Ñтраната. Еднополов брак може да бъде региÑтриран в ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ð¿Ñ€Ð¸ уÑловие, че поне един от бъдещите Ñъпрузи има иÑпанÑко гражданÑтво. Законът за Ð»ÐµÐ³Ð°Ð»Ð¸Ð·Ð°Ñ†Ð¸Ñ Ð½Ð° еднополовите бракове влезе в Ñила на 3 юли 2005 г. ИÑÐ¿Ð°Ð½Ð¸Ñ Ñтана третата Ñтрана в Ñвета Ñлед ÐÐ¸Ð´ÐµÑ€Ð»Ð°Ð½Ð´Ð¸Ñ Ð¸ ШвециÑ, коÑто напълно равнопоÑÑ‚Ð°Ð²Ñ ÐµÐ´Ð½Ð¾Ð¿Ð¾Ð»Ð¾Ð²Ð¸Ñ‚Ðµ бракове към разнополовите. ИÑпанÑките еднополови двойки имат право да оÑиновÑват деца.
[редактиране] Други
- Комуникации в ИÑпаниÑ
- ТранÑпорт в ИÑпаниÑ
- Въоръжени Ñили на ИÑпаниÑ
- Външна политика на ИÑпаниÑ
[редактиране] Външни препратки
- Иде.ли? - ИÑпаниÑ
- Иде.ли? - Ð¤Ð¾Ñ‚Ð¾Ð³Ð°Ð»ÐµÑ€Ð¸Ñ Ð˜ÑпаниÑ
- IberBG - Българи в ИÑпаниÑ. ÐвторÑки Ñнимки от ИÑпаниÑ.
- Форум за българите в ИÑпаниÑ
ПреговарÑщи държави-кандидатки: Ð¢ÑƒÑ€Ñ†Ð¸Ñ â€¢ ХърватиÑ
Държави-кандидатки: Република МакедониÑ