Френска февруарска революция
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Френска революция (1848). |
През февруари 1848 г. във Франция избухва народно въстание, което унищожава монархията и води до създаването на Втората република. Повод за революционния взрив в обществото става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг.
Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа.
На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър председателя Гизо, но вълненията не спират.
През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади и започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества.
На 24 февруари крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия.
На 2 март е издаден декрет за намаляване на работния ден с 1 ч - до 10 часа продължителност за Париж и до 11 часа за провинцията.
На 4 март е публикуван декрет за въвеждане на всеобщо избирателно право за мъжете, навършили 21 години. В резултат на това са на 23 април са проведени избори за Учредително събрание, които са спечелени от републиканците.
На 4 май 1848 г. Учредителното събрание започва своята първа сесия.
На 15 май в Париж се провежда демонстрация, използвана от някои сили за създаване на настроения срещу работата на Учредителното събрание. Учредителното събрание успява да овладее положението и да прекрати безредиците.
На 4 ноември е приета Конституция на Втората република. Тя създава силна изпълнителна власт и дава големи правомощия на президента на републиката.
На 10 декември 1848 г. се провеждат президентски избори, които са спечелени от кандидата на монархистите Луи Наполеон Бонапарт - племенник на Наполеон I Бонапарт.
На 13 май 1849 г. се произвеждат законодателни избори, спечелени от т. нар. Партия на реда. След изборите правителството и президентът, с помощта на парламента, овладяват положението и успяват да ликвидират анархията в страната.
