Фридрих Грюнангер
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Фридрих Грюнангер австрийски архитект |
|
| Роден: | 25 януари 1856 Шесбург, дн. Румъния |
|---|---|
| Починал: | 14 декември 1929 Залцбург, Австрия |
Фридрих Грюнангер (Friedrich Grünanger) e австрийски архитект. Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877-1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион. От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд. Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911-1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България.
Разград - Мавзолей на руските войни (1879-1880)
Русе, Окръжно управление - дворецът на княз Александър Батенберг в Русе днес Регионален исторически музей (1879-1882 г.) - първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението.
Русе, първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
София - преустройва софийския конак за царски дворец заедно с арх. Ларс, Майербер и др. (1880-1882 г.). През 1893/94-1895 г., пристроява североизточното триетажно крило на двореца (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 кв. м., 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
София, двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева (1899 г.)
Варна, Мъжката гимназия
София, къща на адвоката Христо Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 - днес резиденция нa турския посланик)
София, Духовната академия - Богословски факултет на Софийския университет (1904-1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923-1925)
Кюстендил, Учителският институт (днес кметство на града)
Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата "Св. Ив. Рилски" (1902-1914 г.) - първата му значима обществена поръчка
София, Централната синагога (1904-1909)
Софийската минерална баня (1904) - идеен проект за сградата
София, паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
София, къща на финансиста Димитър Яблански - Осигурително дружество "Балкан" (1907 г., до 1993 г. Посолство на Китайската народна република); същата къща Грюнангер построява по-късно за себе си в Залцбург)
Литература
Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, С. (БАН) 1980, т. 1, с. 209-210
