Хавлок Ветинари
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Герой от поредицата на Тери Пратчет "Светът на диска" |
|
Характеристика на героя | |
Пълно име: | Хавлок Ветинари |
Патрицият на град Анкх-Морпорк | |
Анкх-Морпоркската гилдия на убийците | |
Анкх-Морпорк Юбервалд Куирм |
|
Магизточник | |
Стражите! Стражите! Подвижни образи Жътварят Въоръжени мъже Глинени крака Шовинист Интересни времена Музика на душата Петият слон Истината Последният герой Нощна стража |
|
Литературният герой Хавлок Ветинари (на английски: Havelock Vetinari) е Патриций на Анкх-Морпорк (фантастичният град в поредицата на Тери Пратчет Светът на диска).
Съдържание |
[редактиране] Младост
Лорд Ветинари е роден в изключително силната фамилия Ветинари и израства със своята леля Роберта Месерол. Завършил е с отличие Анкх-Морпоркската гилдия на убийците - традиционното висше образование за тамошните благородници, както изключително полезно, така и уважавано до смърт. (Единственият му невзет изпит е този по маскировка - учителят му и досега е убеден, че Ветинари го е нямало на изпита.) Притежава светкавичен ум, задълбочени познания по класическо изкуство, и най-вече манипулативност и умение да контролира ситуацията. Иронията и сарказмът му пасват на ума.
В късните си тинейджърски години е въвлечен в събитията, наречени "Славата на 25 май" ("Нощна стража"). Основният му принос към нея е не-убийството на тогавашния Патриций на Анкх-Морпорк. (Всъщност Ветинари отива да го убие, но Патрицият при вида му умира от страх.)
След това пътува в Юбервалд, където се запознава с вампирката Лейди Марголота. От нея научава много неща (един бъдещ управник винаги има какво да научи от вампирите). Тя също научава от него доста от това, което знае.
[редактиране] Поемане на властта
Хавлок Ветинари успява да измести като управник Лудия Лорд Щракникуфар, който е луд точно толкова, колкото показва и името му. Едно от първите действия, които предприема като Патриций е да легализира гилдиите на крадците и шивачките (всъщност гилдия на проститутките), които са активни, но незаконни дълги години. (А също и да обясни на всички водачи на гилдии, че знае за тях абсолютно всичко - и къде жените им си фризират косите, и къде си играят децата им...) Водачите на тези гилдии стават едни от най-уважаваните хора в обществото, а членовете на съответните гилдии стават лицензирани в своята област. По този начин беззаконието не е толкова премахнато, колкото организирано. След тези промени човек може да е сигурен, че няма да бъде ограбван повече от няколко пъти в годината, докато върви по улиците на града и че ще получи разписка, когато това се случи.
[редактиране] Управление
Гениалността на лорд Ветинари като управник се състои в разбирането, че хората искат не добро или справедливо управление, а постоянство. Девизът на рода му е: "Si non confectus, non reficiat" ("Не е ли счупено, не го оправяй") - в смисъл, че ако нещо се счупи, то се оправя наистина бързо.
Формално Ветинари е диктатор, но рядко върши типичните за неговите предшественици своеволия. Смятат го за прототип на "добронамерения диктатор". Разрешил е свободния печат, и в тъмниците му рядко попадат хора без вина. Измамниците обаче биват затваряни в тях "за докато Негово височество е решил" - и тъй като Ветинари е изключително решителен човек, това обикновено означава задълго. Изключение от правилото са мимовете - по някаква причина Ветинари не ги харесва. Скоро след идването си на власт той забранява представленията им; нарушилите забраната обикновено се оказват затворени в дълбока яма с много скорпиони вътре, и надпис "Научи се да говориш".
Политическата система на Анкх-Морпорк се описва като демократична - "Един човек, един глас". В случая този един човек е Ветинари, и той има въпросния един глас по всички възможни въпроси. В същото време, той внимава да не го упражнява в моменти, когато общественото мнение не е на негова страна. В смисъл, че взима мерки то винаги да е на негова страна в нужните моменти.
Лорд Ветинари, както и неговият предшественик, не са много популярни в Анкх-Морпорк. За разлика от предшественика си обаче Ветинари е жив и в добро здраве. Постига това, като прави така, че да не бъде харесван по равно от всички силни организации в града, и по-малко, отколкото те се мразят помежду си. Той е единственият човек освен Самюел Ваймс, за когото Гилдията на убийците е решила да извади от ценоразписа си (а преди това е искала 1 милион Анкх-Морпоркски долара за главата му, и много пъти не е успявала да ги получи). В ценоразписа на Гилдията тази цена е надмината единствено от цената за убийството на Дядо Прас.
Други причини Ветинари да продължава да управлява града са неговите умения по дипломация и манипулация, студеното му и дистанцирано излъчване, непоклатимото му спокойствие, което изважда от релси околните, умението му да слуша (хората казват пред него и майчиното си мляко само за да запълнят тишината, която той излъчва). И разбира се, майсторството му като убиец (макар че на практика не е убил никого собственоръчно).
[редактиране] Премеждия
Малко след като започва да управлява града един магьосник го превръща за кратко в гущер. Бива свален от власт по времето, когато из града броди призован дракон ("Стражите! Стражите!"). Тогава е заключен в тъмниците на замъка. Измъква се от тях съвършено спокойно - вратата на килията му е ужасно здрава, и просто покрита с резета и ключалки, но отвътре. Отвън има само една ключалка, ключа от която Ветинари е скрил в килията. Два от принципите му са: "Не строй килия, в която не би искал да прекараш една нощ", и "не строй килия, от която да не можеш да излезеш". След прострелване в крака ходи с бастун, поне пред други хора. Година по-късно се опитват да го отровят с арсеник, и почти успяват - до точката, в която той не решава, че не му е изгодно повече да се преструва, че не забелязва какво става.
По време на войната с Клач заради появил се от дъното на морето спорен остров Ветинари се предава безусловно, и изчезва. Клачианският водач безпроблемно разгромява армията на заменилия Ветинари лорд Ръждьо, но когато спорният остров потъва обратно, условията за капитулацията изчезват, и авторитетът на Клач рухва, точно по плана на Ветинари. Като резултат той отново е Патриций, вместо изгнаник ("Шовинист").
Ветинари преживява също набеждаване в кражба от градската хазна и безбройни опити на негови врагове да го убият, без въобще да се впечатли. Провалът на въпросните опити е и причината Гилдията на Убийците да го изключи от списъците си. (Другата причина е, че Ветинари е станал незаменим за Анкх-Морпорк - убийството му не просто би свалило важна фигура от дъската, а направо би я взривило.)
[редактиране] По-важни събития през управлението му
По време на управлението на Ветинари, градът е изправян пред множество опасности: многократно опожаряване на Анкх-Морпорк, идването на Магизточника, война, опит да бъде унищожен Светът на диска, метафизични кризи с подвижни образи, Музиката с камъни ("Музика за душата"), едно голямо темпорално разкъсване и други.
Ветинари насърчава разстежа на гилдиите, както и на другите обществени организации. В частност Градската стража се разраства много докато той е на власт, докато преди него положението им е много лошо. В Анкх-Морпорк е издаден първия вестник на Света на диска. Там започва построяването и на първата комуникационна мрежа.
[редактиране] Характер, навици и поведение
Лорд Ветинари е на петдесетина години. Той е висок, слаб, облечен изцяло в прашно черно. Би бил оприличаван на хищно фламинго, ако такова съществуваше. Живее в двореца на Патриция, който в миналото се е наричал Зимния кралски дворец. Седи на обикновен дървен стол, разположен в краката на Златния трон на Анкх - пародия на трона на Гондор от "Властелинът на пръстените". (Причината да не седи на трона е, че той е сглобен от няколко парчета изгнило дърво, обвити с варак.) Срещите си провежда в Продълговатия кабинет (намек за Овалния кабинет в Белия Дом). Тези, с които се среща, не биват канени или водени на срещата - просто биват уведомявани, че молбата им за среща с Патриция е удовлетворена.
Спалнята му е до офиса му, и е спартанска - тясно легло и няколко лавици. Съществуването й е единственото доказателство, че Патрицият спи - често са го виждали да изглежда задрямал (и няколко пъти дори е бил в безсъзнание), но да се вярва на впечатлението винаги се е оказвало глупава грешка.
В чакалнята му има часовник, който като цяло работи що-годе точно, но отброява неравномерно секундите - ту тиктака по-бързо, ту пропуска някой удар. Малко повече стоене в чакалнята превръща неусетно ума на човек в пълна бъркотия. Предполага се, че Ветинари е платил немалко за тази особеност.
Единственият човек, който е в роднинска връзка с Хавлок Ветинари и е описан в някоя от книгите от Светът на диска е неговата леля - Мадам Роберта (Боби) Масерол. Тя участва в романа "Нощна стража", където се казва, че идва от Генуа, а по-късно се споменава, че се е заселила в Псевдополис. Тя споделя страстта му към интриги. Баща му вероятно е починал, когато Ветинари е бил много млад - сигурно не е взимал нещата толкова насериозно като сина си.
Колкото и да е странно, Лорд Ветинари няма стремеж към власт. Основната причина да управлява Анкх-Морпорк е, че е лоялен към града си.
Ветинари има домашно животно - шестнадесетгодишен териер на име Уъфълс. Кучето е единственото живо същество, за което Хавлок Ветинари наистина се грижи. Кучето бива описвано като остаряло в две книги, разделени от много години: възможно е Ветинари да кръщава всичките си кучета така. Също така, той обича да чете музика на партитури - идеята за изпълняването й, с всичката придружаваща го пот и слюнка го отблъсква.
[редактиране] Прототип(и)
Фамилията Ветинари е базирана на реално съществувалите италиански фамилии Медичи и Борджии; името й вероятно е игра на думи с "ветеринари". Конкретно Патрицият е предвиден като персонализация на класическия политик - безскрупулен, изобретателен, търпим към дреболиите, но безмилостен към тези, които клатят лодката. Голям принос към философията му има (и по този начин вероятно също е някакъв вид прототип) един друг италианец - Николо Макиавели, авторът на "Владетелят" и "Държавата".
В голям брой сценични постановки по книги на Пратчет ролята на Ветинари се играе от Стивън Бригс. Той е и моделът за рисунките на Ветинари на илюстратора Пол Кидби.
[редактиране] Библиография
Хавлок Ветинари участва в романите от поредицата Светът на диска:
- "Магизточник"
- "Стражите! Стражите!"
- "Подвижни образи"
- "Жътварят"
- "Въоръжени мъже"
- "Глинени крака"
- "Шовинист"
- "Интересни времена"
- "Музика на душата"
- "Петият слон"
- "Истината"
- "Последният герой"
- "Нощна стража"
В "Нощна стража" е описан през младите си години, когато все още учи в Гилдията на убийците. В "Цветът на магията" Ринсуинд е изправен пред Патриция, но не става ясно дали това е Ветинари или не. Описанието ("дебел") съответства по-скоро на предшественика му, лорд Щракникуфар. В Usenet Пратчет споменава веднъж, че това наистина е Ветинари, и че той просто е отслабнал с времето заради стреса от длъжността си. Притиснат от феновете обаче, Пратчет си признава, че всъщност просто той е станал по-добър писател с времето.
Поредицата на Тери Пратчет Светът на диска | ||
Цветът на магията - Фантастична светлина - Еманципирана магия - Морт - Магизточник - Посестрими в занаята - Пирамиди - Стражите! Стражите! - Ерик - Подвижни образи - Жътварят - Вещици в чужбина - Малки богове - Господари и господарки - Въоръжени мъже - Музика на душата - Интересни времена - Маскарад - Глинени крака - Дядо Прас - Шовинист - Последният континент - Захапи за врата - Петият слон - Истината - Крадец на време - Последният герой - Нощна стража - Чудовищна команда Игри
The Colour of Magic - Discworld - Discworld 2 - Discworld MUD - Discworld Noir - Thud Филми
Дядо Прас (филм) - Музика на душата (анимация) - Посестрими в занаята (анимация) Невидимият университет: Градската стража: Смърт и компания: Анкх-Морпорк: Ланкър: Други: Анкх-Морпорк - Ахатова империя - Борогравия - Дом на Смърт - Подземно измерение - Ефеб - Куирм - Ланкър - Мунтаб - Омния - Тсорт - Джелибейби - Юбервалд - Невидимият университет - XXXX Други
Концепции - Календар - Градската стража - Гилдии - Магия |
В Портал Фентъзи можете да намерите още много страници за фентъзи. |