Хвощ
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Хвощ | ||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Equisetum telmateia
|
||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||
| Видове: | ||||||||||||||||||
|
Хвощовете (Equisetum) са единственият съществуващ днес род от отдел Хвощовидни (Equisetophyta). Той включва 15 вида васкуларни растения, разпространени в целия свят, с изключение на Антарктида и Австралазия. Известни са фосили на по-разнообразни хвощовидни растения, които съставляват значителна част от флората през геоложкия период креда. Според някои нови изследвания родът влиза в отдел Папратовидни, но тази класификация не е общоприета.
Хвощовете са са вечнозелени (тропическите видове и някои видове от умерените ширини) или изсъхват през зимата (повечето видове от умерените ширини). Повечето видове са с височина 20-150 cm, но някои достигат до 2,5 m (Equisetum telmateia), 5 m (Equisetum giganteum) и дори 8 m (Equisetum myriochaetum).
Листата на хвощовете са силно редуцирани и събрани във венци по дължината на стъблото. Стъблата са зелени и фотосинтезиращи, съставени от удължени многоръбести междувъзлия. Спорите се образуват в конични стробили на върха на някои стъбла. При много видове спороносните стъбла са неразклонени, а при други - нефотосинтезиращи. Те се появяват рано през пролетта отделно от стерилните фотосинтезиращи стъбла. Повечето видове са хомоспорови.
Повечето видове хвощове предпочитат влажни песъчливи почви, но някои са водни, а други - адаптирани към влажни глинести почви. Полският хвощ (Equisetum arvense) може да бъде неприятен плевел, защото след отскубването му израства отново от намиращите се дълбоко под земята ризоми.
[редактиране] Източници
 |
Тази статия частично или изцяло, представлява превод на статията „Equisetum“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, за да видите списъка на съавторите. |
-
- Pryer, K. M., Schuettpelz, E., Wolf, P. G., Schneider, H., Smith, A. R., and Cranfill, R. (2004). Phylogeny and evolution of ferns (monilophytes) with a focus on the early leptosporangiate divergences. American Journal of Botany 91: 1582-1598 (available online; pdf file).
- Тонков, Спасимир; колектив (2005). „Систематика на висшите растения“. София-Москва: Пенсофт. ISBN 9546422282.
