Хиподил
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хиподил е българска рок група, създадена през 1988 година от съученици в Софийската математическа гимназия. Основният музикален стил е пънк, но често в песните им се срещат ска, хард рок, метъл и, макар и много рядко, фолк елементи. Всичко това, особено в първите два албума, е подплътено с известа доза джаз. Текстовете на Хиподил често са агресивни, вулгарни (поради което са определяни като „скандални“ и „бунтари“) и сатирични, но подплатени с добро чувство за хумор. Въпреки това се срещат и много дълбоки и смислени текстове, с явна социална насоченост. Главната цел на групата все пак е забавление(най-честите теми са алкохол, жени, секс и брутални пародии и подигравки с различни известни личности в България). Всички текстове са творение на вокалиста Светослав Витков. Групата допълват Петър Тодоров — Пешо(китари), Венци Басистчето(бас) и Лъчезар Маринов — Лъчо(барабани). Нерядко участие взимат и гост-музиканти, акомпанирайки главно с духови инструменти.
Съдържание |
[редактиране] История
Четиримата ентусиазирани съученици от Софийската математическа гимназия Никола Кавалджиев, Мирослав Теллалов, Николай Савов и Петър Тодоров сформират през 1988 пънк група, която от самото начало изпълнява собствени песни на български език. Новосформираната група поставя началото на публичните си изяви с изпълнението на песента „Зидаромазачи“ в Летния театър в София, с което си навлича много проблеми от страна на властващата тогава партия, тъй като текстът на парчето пародира комунистическия ред.
След няколко промени в състава, Хиподил — вече с вокалиста Светльо Витков — записват през 1992 година първите си парчета „Бира с водка“, „Бира“, „Чифт очи“, „Химна“, „Жената“ и „Клиторен оргазъм“. Следващата година издават първия си албум „Алкохолен делириум“. Веднага следва национално турне, разходите по което са поети изцяло от групата. Турнето е доста успешно, но на концерт във Варна се стига до масови безредици и разправа с публиката от страна на местната полиция. Част от хората, както и всички от Хиподил са арестувани, а музикантите са обвинени в подстрекаване на публиката. Така още в началото на кариерата си Хиподил се сдобива със скандалджийския си „ореол“.
Следва нов албум през 1994, включващ песен, продиктувана от случилото се във Варна („Хиподили“). Саундът е втвърден по настояване на Светльо (повлиян от влечението си към метъл музиката и една от любимите си групи - Slayer), което става причина за кавга в групата, почти довела до отстраняването на Витков.
В третия си албум групата изпробва интегрирането на различни стилове в своята музика, като най-забележимо е присъствието на ска мотиви. Забелязва се и по-осезаемото присъствие на сериозни и комплексни текстове в сравнение с предните два албума, но като цяло тематиката е съсредоточена в типичната за Хиподил алкохоло-сексуална пародийно-купонджийска насока. Вниманието на слушателя приковава и финалното парче "Нова грацка песен", което предтавлява уникална смесица между танго ритъм, тежки китари и открита агресия.
Четвъртият албум на Хиподил е може би най-скандалният в историята на българския шоу бизнес. Издаването му на CD е забранено със закон от министерството на културата на България, а групата е осъдена за разпространяване на порнография заради неприличните текстове. Въпреки всичко в този албум се намира първият и може би най-голям комерсиален хит на Хиподил до момента „Бате Гойко“, който в продължение на година не слиза от ефир.
В края на 1999 година Светослав Витков напуска временно групата и заминава да работи в Америка като гастарбайтер. Въпреки неговото отсъствие останалите членове решават да започнат записи на нов материал, като за вокалните партии канят някои вокалисти на други рок групи като Кольо Гилъна и Пешо от Контрол. През 2000 година на пазара излиза резултатът от този експеримент - албумът "Хора от народа". Звученето е малко по-различно от това в предните албуми на Хиподил, като преобладават песни с по-мек саунд и много заигравки със стилът ска, но отново в типичната за групата текстова насоченост, този път без никакви нецензурни думи. Прави впечатление необичайно честото използване на кийборд в много от песните. Светльо все пак записва участие в албума чрез парчетата "Партизани" и "Друго няма", записани преди неговото заминаване.
[редактиране] Любопитни факти
- Името „Хиподил“ произлиза от кръстоска между хипопотам и крокодил (които според думите на Светльо Витков са два мъжки екземпляра, които са се заклещили).
- Хиподил е първата българска група, взела участие в дебютното издание на ежегодния балкански рок-фестивал „Таксират“ през 1999 година в Македония, заедно със състави от Босна, Сърбия, Албания, Хърватско и представители на домакините.
- Вокалистът на групата Светослав Витков има издадена авторска книга, съдържаща текстовете на песните, изпълнени от Хиподил, както и много неиздавани и незаписвани негови лирики, мисли и откровения.
- Витков взима участие в съвместна песен с басиста на група Ревю Васил Гюров, наречена "Let me да те love you", която се появява в националния ефир в началото на 2006.
[редактиране] Дискография
- Алкохолен делириум (1993)
- Некъф ужас, некъф ат (1994)
- С гол в ръката... (1996)
- Надървени въглища (1998)
- Хора от народа (2000)
- Тъ'пест - компилация (1999)