Храмов хълм

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Храмовият хълм или Благородното светилище (на иврит Хар ХаБаит, на арабски الحرم الشريف ал-Харам ал-Шариф) е религиозен обект в Йерусалим, най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма.
На този хълм е бил издигнат Първият храм, а след разрушаването му - и Вторият храм. Цар Ирод Велики, за да може да построи огромен храм, значително по-голям от предишния (а и от самия хълм) разширил хълма с огромни наклонени подпорни стени.
След като римляните разрушили Втория храм през 70 г., тези стени са единственият остатък от Храма - най-свещеното място за евреите. Едната от тези стени е известна като "Стена на плача". За нея дълго време се е смятало, че е била една от стените на самия храм, но сега е известно че е била само подпорна стена.
На равната част на хълма (точно над Стената на плача), където е бил Храмът, е третото най-свещено място за исляма - камъкът, от който Мохамед "отскочил" с коня си и се възнесъл на небето. "Куполът на скалата" и джамията "Ал Акса", построени там, съответно са място за поклонение на мюсюлманите с почти толкова голяма важност колкото Мека и Медина.