Христо Матов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Христо Матов български революционер |
|
 |
|
| Роден: | 10 март 1872 Струга, днес Р.Македония |
|---|---|
| Починал: | 10 февруари 1922 София, България |
Христо Апостолов Матов (1869 - Струга; 1922 - София) е един от първите възпитаници на Солунска българска мъжка гимназия, а по-късно и преподавател в нея (1898-1901). Учителствува в Сяр, Скопие, София и Стара Загора. училищен инспектор в Скопската епархия (1895-1898). Деец на македоно-одринското революционно движение - член на ЦК на ВМОРО (1896-1901) и член на Задграничното представителство (1902), окръжен ръководител на революционната организация в Скопие, заточен в Подрум кале, Мала Азия (1901-1902). Доброволец е в Балканската война(1912). През Първата световна война служи в щаба на българската войска и е главен редактор на излизащия в Скопие вестник "Родина". Изследовател фолклорист, филолог и публицист. Родственик на Царевна Миладинова.
Родителите му Апостол Матов и съпругата му Петра имали 11 деца, но до пълнолетие достигнали шестима: Димитър, Христо, Милан, Мария, Агния и Царева.
Христо Матов е особено близък с брат си Милан Матов, който е шест години по-млад от него, също виден революционен деец в Македония. През 1896 година, като директор на Солунска българска мъжка гимназия, посвещава 15 годишния тогава Тодор Александров във ВМОРО.
Тезисите на Матов представляват гръбнака на македонската революционна система. Той е главен теоретик на ВМОРО и автор на общия план на Илинденско-Преображенското въстание, изработен по време на заточението му в Подрум кале. След Междусъюзническата война Христо Матов формулира и исканията на ВМРО, с които македонска делегация обикаля Европа.
През 1917 година Христо издава студия, в която се казва в дванадесет отделни пункта, че възприетата от българската дипломация позиция не само по македонския въпрос, но и по българския национален въпрос като цяло е объркана и вредна за каузата на освободителното движение.
Христо и Милан са приятели с Пейо Яворов. Знае се, че Яворов е тършувал в квартирата на Христо, за револвер, с който да се самоубие, след като братята веднъж отказват да му предоставят оръжие.
Михаил Герджиков казвал за Христо: "Пише като стена - не можеш да изхвърлиш нито дума."
