Царство България

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Царство България е официалното наименование на България от 1908 до 1947.

След Освобождението от 1878 България е вписана в Берлинския договор като "автономно трибутарно княжество". Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската Конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на васалитета към Истанбул.

В началото на ХХ век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли васалитета. Удобен повод се появява през есента на 1908 и в крайна сметка на 22 септември тази година със съдействието на Русия България обявява независимостта си - Фердинанд прочита тържествен манифест в старата столица Велико Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от "княз" на "цар" и съответно официалното наименование на държавата - от "Княжество България" на "Царство България".

Краят на Царство България настъпва скоро след вземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944. През септември 1946 е проведен референдум за промяна на формата на държавно управление, на който българският народ гласува с 92,7%(при 91,7% избирателна активност) за установяване на републиканска форма на управление. На 15 септември 1946 България е провъзгласена за Народна република. През 1947 Великото народно събрание приема Конституцията на Народна република България.