Целибат
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Целибат (от лат.: caelebs - без жена, самотен, безбрачен) е форма на живот на мъж, доброволно отказал се от брачен съюз с жена.
Целибатът се практикува в много религии, най-вече в християнството и будизма.
Съдържание |
[редактиране] Теологични основания за целибат
Целибатът в християнските църкви се свързва преди всичко с необходимостта от пълното отдаване на духовното лице само на Иисус Христос.
През първите векове на християнството на свещенослужителите е препоръчвано сексулно въздържане, без значение дали лицето е женено или има семейство. При такова условие женените мъже били освещавани като свещеници, но нямали право да заемат по-високи длъжности. Заемащият висок пост в духовната йерархия го губел при положение, че влезе в брак с жена.
През 306 г. Синодът санкционирал това положение и в каноничното право се изисквало желаещите да станат свещеници женени мъже да прекратят брака си. Съборът от 325 г. забранил на духовниците да живеят в един дом с жени, ако те не са техни родственици. В 7 век, обаче, някои епископи и дори папи пренебрегнали това решение са имали съпруги. През 8 век целибатът отново влиза в каноничното право. Той става строго следен след разделянето на двете църкви, по времето на папа Григорий VII през 11 век, и това положение е съхранено до днес.
[редактиране] Католическа църква
В Католическата църква целибат се изисква за всички духовни лица - монаси, свещеници и епископи. Той е въведен постепенно в 11-12 век - първоначално сред монасите и окончателно при църковната реформа на папа Григорий VII.
Съвременното канонично право позволява да бъдат осветени като свещеници женени мъже само в три изключения:
- В Източнокатолическата църква;
- В църковните общества, отделили се от католическата църква (англикани, старокатолици), които по-късно са се върнали в католическата общност;
- в случаите на политическо преследване на католици (напр. в бившия СССР).
[редактиране] Православна църква
В православната църква целибатът е задължителен за монашеството и епископите (които се избират само сред тази общност).
Целибатът не е изискване за свещениците, ако те са вече женени преди освещаването. Когато лицето е осветено за свещенник преди да се ожени, то също е задължено да живее в целибат.
[редактиране] Други христиански църкви
В другите християнски църкви - англиканската, протестантската, изискването за целибат е премахнато от всички нива в йерархията. Въпреки това, то е препоръчително.
[редактиране] Критики
Сред християнската общност съществуват различни виждания за смисъла от целибат.
- Противниците на целибата при свещениците смятат, че женените свещеници са по-полезни за християнската общност, тъй като живеят с проблемите на семействата. Тази група критици счита, че с целибата се нарушават човешките права на свещениците.
- Поддръжниците на целибата при свещениците смятат, че не се нарушава човешките пава, тъй като освещаването е доброволно. Приема се, също така, че жененият свещенослужител е обвързан с много ежедневни грижи около издръжка на семейството си и той започва приема духовната си длъжност по-скоро като професия и източник на средства за съществуване. Тъй като в никоя религия свещеничеството не е доходоносно, духовното лице се поддава и на греховни дела.
