Чернобилска авария

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Чернобилската авария, станала на 26 април 1986 в Чернобилската АЕЦ в Украйна, тогава част от Съветския съюз, е най-тежкия инцидент в историята на ядрената енергетика. Тя предизвиква облак от радиоактивни отпадъци, който преминава над части от СССР, Източна Европа и Скандинавия. Обширни райони в Украйна, Беларус и Русия са замърсени, а около 200 000 души са евакуирани от родните си места. Близо 60% от радиоктивните отпадъци падат на територията на Беларус.

Гледка към Чернобил от мъртвия град Припят

Инцидентът повдига въпроса за безопасността на съветската ядрена енергетика, като за известно време забавя развитието й. Вече разделените държави Русия, Украйна и Беларус понасят значителни разходи за обеззаразяване и здравеопазване, вследствие на Чернобилската авария.

[редактиране] Централата

Защитният саркофаг на реактора през 2006 година

Строежът на централата е започнал през 1970 г. При настъпването на инцидента атомната централа разполага с 4 атомни реактора, въведени в експлоатация съответно през 1977, 1978, 1981 и 1983 г. Реакторите на централата са от тип РБМК (реактор с висока мощност канален) и използват графитен забавител. Основната причина за използването на този тип реактори е, че те са били със значително по-висока мощност от еквивалентните реактори с воден забавител строени по това време (през 70те години най мощният ВВЕР реактор произвеждан в СССР е ВВЕР - 440 (440MWe), а най мощните РБМК реактори са били РБМК - 1000 (1000MWe)). В днешно време в Русия все още се строят реактори от тип РБМК - 1000 и РБМК - 1500 (това са най мощните руски реактори в момента, следващото поколение ВВЕР реактори се очаква да надмине РБМК-1500).

Реакторите от тип РБМК са разработени след първите реактори от тип ВВЕР и до инцидента в Чернобил са смятани за един от най-надеждните типове реактори строени на територията на СССР. Конструктивно предимство на тези реактори е, че те позволяват презареждане на реактора по време на работа (т.е. без спиране на производството за презареждане). За съжаление се оказва че в конструкцията на първото поколение реактори от тип РБМК има допуснати редица грешки една от които се оказва достатъчно сериозна за да предизвика най-сериозната авария в историята на атомната енергетика.

Интересен факт е, че 3 години преди аварията в Чернобил става авария с реактор от подобен тип (1-во поколение РБМК-1500) в Игналинската АЕЦ (Литва). Аварията в Игналина възниква при условия които са до известна степен подобни с чернобилската авария - при работа на реактора на висока мощност сработва аварийната защита (с цел бързо понижаване на мощността на реактора), която поради същият конструктивен дефект вместо да понижи мощността на реактора временно я повишава многократно, като довежда до изключително сериозна повреда в активната зона на реактора, но въпреки това Игналинският РБМК оцелява. Инцидентът в Игналина е бил известен на конструкторите на Чернобилските реактори (тъй като се случва именно по време на строежа на 4-ти блок в Чернобил), въпреки това не са взети мерки за промяна на конструкцията на контролните пръти на реакторите от тип РБМК тъй като се е считало че причината за аварията в Игналина е била грешка на оператора.

На 02.02.1984 Официално започва работа по установяване и предотвратяване на условията при които възниква положителенен коефициент на реакцията в реакторите от тип РБМК, за съжаление този проект се развива изключително бавно и неефикасно. Едва след Чернобилската авария (26.04.1986) се правят достатъчно сериозни анализи които показват че единственият начин да се достигне до аварийна ситуация от такъв мащаб е комбинация от неправилни действия на персонала (в случая на Чернобил) и конструктивен дефект във водещата част на контролните пръти.

След инцидента в Чернобил в конструкцията на реакторите от тип РБМК се внасят редица промени, които довеждат до така нареченото второ поколение РБМК реактори. При тези реактори е невъзможно да се достигне положителен коефициент на реакцията, което означава че при тези реактори е невъзможно да се повторят процесите довели до Аварията в Чернобил.

[редактиране] Кратка история на централата

Въпреки че от 15.12.2000 г. централата не произвежда електроенергия и всички блокове са спряни, вследствие на Аварията от 1986г, историята на Чернобилската АЕЦ далеч не свършва през Декември 2000, тя продължава и в наши дни и ще продължава през следващите години когато се очаква да бъде построен по-сериозен и дълготраен саркофаг около реактора на 4-ти енергоблок, но дори и след това историята на централата ще продължава да се "върти" около авариралият реактор на 4-ти блок.

[редактиране] Аварията в Чернобил

[редактиране] Какво са искали да направят

Аварията в атомната централа „Ленин“ става на 26 април 1986 г. Тя е считана като най-тежката в историята на атомната енергетика. На 26 април на 4-ти реактор се провежда учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Имитира се авария в електросистемата на Украйна, при която реакторът и неговото управление не получават ток отвън. Въртящият се по инерция вал на турбината би трябвало да произвежда още няколко часа ток, достатъчен за собствените нужди на реактора. През това време персоналът трябва да спре реактора.

[редактиране] Аварията

Снимка на централата веднага след аварията, показваща образувалият се кратер при експлозията на реактора

Мощността на реактора е намалена на 1000 MW вместо обичайните за него 3200 MW, за да се осигури безопасно протичане на тренировката. На практика изходната мощност пада до 30 MW, което позволява увеличаване на концентрацията на поглъщащия неутрони ксенон-135, който е продукт на делене от ядрата на уран-235 и се поглъща в реактора при по-висока мощност. При опит да се възстановят желаните първоначално 1000 MW, концентрацията на ксенон-135 ограничава мощността до около 200 МW. За да се компенсира въведената отрицателна реактивност от натрупания ксенон-135, контролните прътове, служещи за регулиране на скоростта на верижната реакция на делене, са извадени от активната зона на реактора над допустимата височина според инструкциите за безопасност. Тъй като циркулацията на охлаждащата вода в реактора била намалена, охладителя се нагрява много бързо до степен на кипене и образувал парни джобове в тръбите които го пренастят. Една от особеностите на графитния реактор РБМК е големият положителен коефициент на реактивност (мощностен и паров), което означава, че мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата. Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличавала, операторите се опитали да спрат реактора като наредили аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на контролните пръти в зоната на реактора. Обаче, поради ниската скорост на механизма задвижващ прътите, графитните върхове на прътите и временното изместване на охладителя, тези действия на практика ускоряват реакцията. В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голяма експлозия. Тази експлозия изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, счупвайки охладителните тръби и разрушавайки част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графита се запалва. По-голямата част от последвалото радиоактивно заразяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици в атмосферата.

[редактиране] Непосредствени резултати от аварията

Веднага са хоспитализирани 213, от които умират 31 (28 от тях умират от остра лъчева болест). Повечето са били пожарникари и работници по сигурността, опитващи се да овладеят аварията. От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

[редактиране] Овладяване на аварията и изводи

Счита се, че процедурните нарушения са спомогнали за инцидента. Едно от тях е недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността.

Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради споменатата по-горе кадрова политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на персонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законният срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването й „в планирания срок“.

За провеждането на тренировката в конструкцията на централата са били внесени самоволно неодобрени и недокументирани изменения. При проектирането на атомните реактори се предвижда и така наречената „максимална проектна авария“. За случай на такава е било предвидено автоматично да се отворят големи кранове и реакторът да се залее с вода, от специално за целта водохранилище. Но тази автоматика е била изключена — да не би да се включи „погрешно“ при тренировката, а операторите не са знаели за това. Не само електрическите връзки на автоматиката са отстранени, а и механическата връзка между електродвигателите и валовете на крановете. Затова дори и с управляващите бутони, разположени върху крановете, не е можело те да се отворят. В крайна сметка тези предвидени от проектантите кранове са отворени с цената на човешки живот — слезли са хора и са направили необходимите за ръчно отваряне няколко хиляди завъртания на ръчката, ясно съзнавайки, че през това време получават смъртоносна доза радиация.

От партийното ръководство на Украйна веднага са се разтревожили от аварията. Интересувало ги е дали другите реактори може да продължат да работят, за да бъде изпълнен планът по производство на електроенергия. За щастие се е намерил достатъчно грамотен и смел човек в ръководството на централата, който еднолично е дал заповед на операторите за спиране на останалите 3 реактора. Нещо повече, разпоредил е ръчно да се поставят допълнителни забавящи реакцията борни пръти, за да не може реакторите да се пуснат само от пулта за управление.

Медал, с който съветските власти са награждавали "ликвидаторите", участвали при овладяването и разчистването на аварията

Освен това, за да се икономисат средства, реакторът е нямал допълнителен обезопасяващ контур, в който да останат частите от евентуално авариралия реактор. Това позволява на радиоактивното замърсяване да се разнесе в атмосферата. Изграденият след аварията в Чернобилската централа „Ленин“ бетонен саркофаг, всъщност "замества" този липсващ защитен контур. Саркофага е построен скоро след аварията за рекордно кратко време, с проектиран времеживот максимум от 30 години, при първоначално (по-късно е установено, че не са измерени точно и са занижени) натрупаните данни и предположения за активността на ядрото и вече остарява. Има опасения от пропадане на покрива, което може да доведе до повторно изхвърляне на радиоактивен прах. В ход е проект за изграждане на допълнителен защитен саркофаг, чиято конструкция да издържи 100 години напред.

Битката за овладяването на аварията, и предпазването от появата на втори взрив с мощност от над 5 мегатона, който би залял цяла Европа с радиоактивен прах, така както е залят сега Припят, е коствала на СССР 18 милиарда тогавашни американски долара (приблизително 50 милиарда днешни) изсипани за по-малко от 6 месеца. Това, комбинирано с последвалия срив на цените на петрола на международния пазар (цената пада на 1/3), създава сериозна дупка в бюджета и началото началото на една тежка икономическа криза довела до разпадането на СССР.

Над 600 000 запасняци, военни, и граждани са работили по затварянето на реактора и овладяването на всички рискови проблеми (втори взрив, заразяването на река Припят, намаляване на радиоактивния прах и затварянето му в 30 киломеровата зона, ограничаването на риска радиация да бъде разпростанена от животни, изграждането на обходна стена, изграждането на саркофага и т.н.) в рисковата зона през първите 6 месеца. От тях около 25 000 са починали под 40 година възраст а 200 000 са обявени за инвалиди. Неопределено количество хора са заразени поради опита на правителствата в различни държави (това включва и България и Франция) да отрекат инцидента, или това че радио активен прах има в атмосферата им. Кръвните ракови заболявания в Европа са повишили честотата си 60 пъти в последните 20 години, спрямо статистиките правени през 70-те. Само в Русия над 1 152 деца са оперирани от рак на щитовидната жлеза, директен ефект на Чернобилската авария. Същият тип "чернобилски" рак се наблюдава из цяла Европа, включително "незасегната" Франция. По данни на изследвали проблема, само в Беларус има 300000 родени след аварията деца, които страдат от проблеми причинени от нея.

Само на базата на тази статистика можем да си направим извода, че между 0.05% и 0.1% от населението на земята е пряко засегнато, и около 1% е косвено засегнато от аварията. Това идва само да ни напомни какви биха били ефектите от дори малка ядрена война. Само една ракета СС-18 може да донесе радиация еквивалентна на 100 Чернобилски аварии.

[редактиране] Външни препратки

• [1] "Чернобыльская тетрадь" - Причини и протичане на аварията, версията на Г. Медведев, на руски. Статията е по тази версия
• [2] Версията на А. Дятлов, на руски.
• Разходка из „Призрачния град“ (превод на български език на този сайт)

Общомедия разполага с

мултимедийно съдържание за Чернобилска авария.