Чеслав Ниемен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Чеслав Ниемен Полски композитор, музикант и певец |
|
| Роден: | 16 февруари 1939 Стари Валишки, дн. Беларус |
|---|---|
| Починал: | 16 януари 2004 Варшава, Полша |
Чеслав Ниемен (Чеслав Юлиуш Виджицки) – най-известният в света полски композитор и изпълнител на поп-музика, е роден на 16 февруари 1939 г. в Стари Василишки, Белорусия.
Произхожда от полско семейство с патриотични традиции. Като дете пее в църковния хор и учи и Педагогическата музикална гимназия в Гродно. През 1958 г. семейството му се преселва в Полша и Чеслав започва да учи в Средното музикално училище в Гданск. По същото време Чеслав свири латиноамериканска музика в студентския клуб “Жак” - с това амплоа взема участие във Фестивала за млади таланти през 1962 г. и става лауреат на конкурса. Там е забелязан от Франчишек Валицки, който е създател на популярната група “Червено-черни” и е в процес на създаване на новата група “Синьо-черни”.
През 1963 г. Чеслав е музикант в новата група и с нея участва във Фестивала на полската песен в Ополе. Групата изпълнява неговата песен “Знам, че няма да се върнеш”, която не печели награда, но веднага става хит в Полша. През декември групата прави турне във Франция и има изпълнение в зала “Олимпия” в Париж, където за първи път Чеслав Виджицки е представен със псевдонима си Ниемен.
В началото на 1963 г. Ниемен композира нов хит (“Дали още ме помниш”), който се харесва на Марлене Дитрих – гостуваща във Варшава, и тя го записва на немски.
И през следващите две години песните на Ниемен остават незабелязани от журито на фестивалите в Ополе, но композиторът успява да направи концерти във Франция, да издаде там своя плоча, а песента му “Сън за Варшава” да стане радиохит.
1967 г. Чеслав Ниемен създава свой състав (“Акварел”) и се представя в Ополе с най-големия си хит “Странен е този свят”. Песента е изпълнена с непозната дотогава експресивност и затова е възприета от публиката повече от възторжено, което е началото на голямата популярност на този изпълнител и композитор в родината му. Ниемен издава първата си плоча, която за кратък период се разпродава в 700 хил екз. и става първата “златна плоча”, издадена в Полша. Въпреки това, комитетът за радио не допуска “Странен е този свят” да бъде излъчвана по радиостанциите заради “несоциалистическия” текст на песента.
През този период Ниемен започва да се интересува от електронна музика; той става първият полски композитор и изпълнител, който си купува електрически орган и започва да твори такава музика. 1968 г. е апогеят на неговия интерес към амириканския соул и Ниемен прави нови аранжименти на свои песни, повлиян от тази музика. Междуверемнно печели конкурси в Кан, Монтроа и Братислава, и издава сингъл в Италия.
След завръщането си от Италия групата му “Акварел” се разпада, Ниемен прави нова – “Енигматик”, но и тя не просъществува дълго. През 1971 г. Ниемен е обвинен за неприлично поведение на сцената от един учител, което е похванато от медиите и става причина за забрана на публичните му изпълнения и на излъчване на записите му в радиото и телевизията. Ниемен печели делото в съда и създава състав за електронна музика SBB, а през 1973 г. издава албум със свои аранжименти на украински и белоруски народни песни.
През 1974 г. Ниемен работи с различни музиканти, издава последната си в чужбина плоча, отчитайки, че записите зад граница не му носят материална, а само артистична, отплата. В края на годината Ниемен отхвърля предложението да се включи към английската група със световна известност по него време Blood, Sweat and Tears, оправдавайки се с разминаване в стила. По него време той е завладян от своята голяма обич – Малгожата, от която има две дъщери.
Композираната от Ниемен музика през втората половина на 70-те години е твърде трудна за разбиране и неговите изяви стават по-значителни в областта на театралната и филмовата музика. През 1978 г. издава нов албум с музика, близка до авангардния джаз. През 1979 г. композиторът е в журито на фестивала в Ополе и през същата година получава Гран При на фестивала в Сопот (Полша) за песента си “Преди да дойде пролетта”.
1980-те години се приемат за период на артистична почивка на известния композитор. Издадената през 1989 г. плоча е записана само от Ниемен, без участие на други музиканти, има спокоен характер и илюстрира дистанцираността на композитора от ежедневния живот. В началото на 1990-те Ниемен съживява своите публични изяви, подпомагайки с участието си обществени мероприятия.
През 2001 г. се появява неговата последна плоча, която феновете му очакват цели 12 години. Началото на новото хилядолетие Ниемен прекарва в изолация, занимавайки се с рисуване. Умира от рак на 16 януари 2004 г. във Варшавския институт по онкология.
