Шопи
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Шопите са българска етнографска група в Западна България, Източна Сърбия (Поморавието и Западните покрайнини) и в Северозападна Реублика Македония (Кумановско и Паланечко). В Сърбия и Република Македония някои от шопите имат сръбско и македонско национално съзнание. Областта, която те населяват се нарича Шоплук. Шоплукът няма ясно определени по географски път граници и се дефинира според наличието или отсъствието на съзнание за принадлежност към общността шопи. Западната част на Шоплука попада в землището на Торлашките говори.
Тази статия се нуждае от подобрение.
Някои делят общността на Бял и Черен Шоплук, а други на Голям и Малък Шоплук. Големият Шоплук обхваща цялото Софийско поле, гр. Елин Пелин, гр.Бухово, гр.Костинброд, гр.Нови Искър, гр.Банкя, гр.Своге и стотици села. На север шопите достигат до билото на Стара планина и граничат с Ботевградско, на северозапад до проход "Петрохан", с.Гинци и селата от общ.Годеч, На запад граничи със Сърбия - гр.Цариброд, гр.Пирот, гр.Босилеград, гр.Сливница, гр.Драгоман, гр.Трън, гр.Перник, гр.Радомир, гр.Брезник, гр.Земен и селата йм, на югозапад обхваща Кюстендилско и североизточната част на Р.Македония, на юг до гр.Дупница, гр.Кочериново, Сапарева баня, Сапарево, на югоизток обхваща общ.Самоков, на изток минава през с.Вакарел и достига до общ.Ихтиман.
Перник, Дупница, Кюстендил, Брезник, Радомир, Трън, Земен, и Самоков са в ключени в землището на Малкия Шоплук или Граовско. Всъщност във всеки по голям град шопското население се нарича по различен начин.
В гр.София и околията шопите се наричат полянци, в Трън и околията околията - знеполци, в Пернишко и Брезнишко - граовци, в Радомирско "мрачани". Шопското землище не се разполага само в границите на днешна България. Шопи има също в Сърбия и Македония и в Република Македония. Освен шопи представителите на общността се наричат и торлаци (в сръбската част на Западна Стара планина) или нишавци (в Поморавието) и шаренодрешковци (в Република Македония). Независимо от националното съзнание на шопите в България, Сърбия и Република Македония, те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.
Шопите в Сърбия са подложени на силна сърбизация и дори има опити за отделянето им в отделна народност. В Цариброд на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления на "шопски език" - всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.
Според някои легенди,днешните шопи са истинските наследници на някогашните келти.
Трудният характер и архаичният диалект /шопско-граовски говор/ на този тип българи си е намерил място в прекрасния фолклор, който е създал. Най-бързото хоро на Балканите е засечено в Област София. При все на всичко шопът се е научил да танцува уникално. Хем бързо, хем с някакво странно "натрисане" което прави както женското, така и мъжкото хоро темпераментно и неповторимо. В песните трудно можеш да намериш история с тъжен край, повечето песни са оптимистични с поставен в началото проблем, който се разрешава в края. В цялото шопско землище има една мелодия, използвана от всички. Това е тъй наречената "Марковска" мелодия. Има десетки песни с различен текст, но се една и съща мелодия - Марковската. Примери за такива песни "Жалба пише, жална България", "Море запали се Янина планина", "С кол е баба врата запиняла", "Марко коси трева детелина" и много други. В шопската фолклорна област много добре се е запазило народното двугласно пеене. Дори в днешната Бистрица - селище в полите на Витоша планина, още се пее тригласно. Самата група от жени, нарекли се "Групата на Бистришките баби", е донесла на страната ни много успехи. Тригласното пеене на Бистричанки е под закрилата на ЮНЕСКО, още едно доказателство за уникалността на българския фолклор като цяло.
Българите, живеещи извън София, често наричат софиянците шопи, въпреки че поради засилената урбанизация и вътрешна миграция, днес шопите са малка част от жителите на столицата и обикновено населяват нейната периферия - Елин Пелин и района, Костинброд и района, Владая, Мусачево и кварталите Симеоново, Драгалевци и Бояна.
