Яйчник

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Яйчникът (латински: ovarium, oophoron) е чифтен орган до тазовата стена, непосредствено под средата на linea terminalis или малко зад нея. Разположен е в добре изразената ямка (fossa ovarica) на париеталния перитонеум. Отгоре е покрит от надвесилата се тръба и мезосалпинкса.

Яйчникът е основният орган на половия апарат на жената. Той определя принадлежността на даден индивид към женския пол, като му придава съответните полови признаци, които отличават жената от мъжа. Липсата на яйчници оказва голямо влияние върху целия организъм.

Яйчникът на полово зрялата жена има форма и големина на бадем (дължина 3-4 см, ширина 2-2,5 см и дебелина 1-1,5 см; тежи 6-8 гр). Цветът му е белезникавоматов, повърхността му е неравна вследствие изпъкването на зреещи фоликули и вдлъбването в местата на цикатриксите от пукналите се фоликули.

За закрепване на яйчника служат :

Ligamentum infundibulopelvisum (plica suspensoria ovarii)- съединява горния полюс на яйчника с тазовата стена. В него протичат кръвоносните съдове и нервите за яйчника.
Ligamentum ovarii proprium (chorda uteroovarica) - плътна кръгла перитонеална връзка (хорда), която съединява долния полюс на яйчника със страничния ръб на матката зад и малко под тръбата.
Mesovarium - част от задния лист на широката връзка, която се залавя за предния ръб на яйчника. Това е мястото, където влизат и излизат съдовете и нервите (hilus ovarii) - врата на яйчника.

Задният ръб на яйчника е свободен. Връзките на яйчника са еластично отстъпчиви, така че при опипване се констатира известна подвижност на органа.

На разрез на яйчника се различават два слоя : външен специфичен и вътрешен неспецифичен. Специфичната яйчникова тъкан (паренхиматозен слой) обхваща като подкова вътрешния слой (zona vasculosa).

Спецефичната яйчникова тъкан се състои от повърхностен епител, под който се намира съединителнотъканния пласт (tunica albuginea), който преминава без строга граница в кората т.е. зоната на фоликулите. Те се намират в най-различна степен на развитие : преди да започнат да узряват, яйцеклетките се намират във формата на първични фоликули; срещат се зреещи фоликули до предназначен да даде узряло яйце фоликул, т. нар. Граафов фоликул (folliculus vesiculpsus Graafi). След пукването на зрелия фоликул се формира жълтото тяло (corpus luteum), което при различни фази на края преминава в пълно обратно развитие (corpus albicans).

В неспецифичния слой се намират кръвоносните и лимфичните съдове и бервите. В него не се установяват фоликули. Яйчникът макар и разположен в коремната кухина, не е покрит с перитонеум.

Средно към 45-48-годишна възраст яйчниците изпадат в атрофия, свиват се, теглото им намалява, стават плитки, плътни и с дълбоко набраздена повърхност. В менопаузата все още се срещат фоликули. Към 60-годишна възраст вече не се намират фоликули.