Якоб Вант Хоф
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Предлага се тази статия да се обедини със статията Якобус Хоф. |
| Якоб Вант Хоф холандски химик |
|
 |
|
| Роден: | 30 август 1852 Ротердам, Холандия |
|---|---|
| Починал: | 1 март 1911 Берлин, Германия |
Якоб Хендрих Вант Хоф (на холандски Jacobus Henricus van 't Hoff) е холандски химик, един от основателите на съвременната физикохимия и стереохимия. Той е първият носител на Нобелова награда за химия (1901), получена поради работата му върху скоростта на реакциите, химичното равновесие и осмотичното налягане.
Роден е на 30 август 1852 г. в Ротердам.
След като учи в Холандия, той работи за кратко при Фридрих Кекуле (1829–96) в Бон, а после — в парижката лаборатория на Шарл Адолф Вюрц, където се запознава с Льо Бел. През 1874 той и Льо Бел, независимо един от друг, въвеждат концепция, оказала се крайъгълен камък за изучаването на триизмерната структура (стереохимията) на органичните съединения: четирите химични връзки, които въглеродът може да образува, са насочени към ъглите на тетраедър. Тази концепция помогнала за изясняването на свойството оптична ротация.
Професор в Амстердам (1878 г.) и Берлин (1896 г.) През 1884 г. установява основните уравнения на химическата кинетика и термодинамика в книгата Очерк за химичната динамика. През 1885 г. основава теория на химичното равновесие, както и теорията на разредените разтвори.
През 1901 г. получава първата Нобелова награда за химия.
