Янко Сакъзов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Янко Сакъзов български политик |
|
| Роден: | 24 септември 1860 Шумен, днес България |
|---|---|
| Починал: | 2 февруари 1941 София, България |
Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти е роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен.
След Освобождението се стреми към получаване на добро образование - учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.).
Известно време след завръщането си в България е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.
С политика се занимава от 1893 г. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) Народно събрание.
Съосновател и редактор на сп. "Общо дело", на чиито страници пропангандира бернщайновата ревизия на марксизма и се застъпва за "общо дело" на различните "производителни слоеве". През 1903 Сакъзов и неговите съмишленици са изключени от БРСДП и създават БРСДП (ш.с.), която по-късно се преименува в БРСДП (об.)
Янко Сакъзов е всепризнат лидер на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.
Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. – 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
Я. Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:
- с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
- протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците,
- през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
- бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.
Автор е на книгите:
- “Цезаризъм или демокрация” (1903 г.),
- “Българите в своята история” (1910 г.) и др.
Политически съчинения:
- “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти” (1906 г.),
- “Против монархията - в защита на републиката” (1946 г.).
Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.
