Янко Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Янко Янев Български поет, есеист и философ

Роден:	12 февруари 1900 Пещера
Починал:	13/14 февруари 1945 Дрезден, Германия

Янко Янев - български поет, есеист и философ, е роден в Пещера на 13 декември 1900 г.

През 1919 г. заминава за Германия, за да следва драматургия, но се ориентира към изучаване на философия и история. Учи в Лайпциг, Фрайбург и Хайделберг. Завършва като доктор по философия с дисертация на тема “Живот и свръхчовек”.

След завръщането си в България работи в библиотеката на Софийски университет от 1923 г. За известно време е завеждащ културния отдел към Министерството на народното просвещение

След 1934 г. се установява за постоянно в Германия, където чете лекции в Берлинския университет по културна история на България.

Неговите философски възгледи се формират под въздействието на Хегел. Привърженик е на индивидуализма в българска литература (пише и издава статии и монографии за Димо Кьорчев, публикува статии за д-р Кръстьо Кръстев и Пейо Яворов); проповядва философията на Ницше. Ето защо, в пролетарско-комунистически среди е третиран като профашистки автор.

Янев е интерпретатор на немския класицизъм и романтизъм – автор е на публикации за Г. Е. Лесинг, Р. М. Рилке, Х. фон Клайст в списанията “Българска мисъл” и “Златорог”). Автор е, също така, на книги с поезия, есеистика, философия.

Сред по-известните му книги са:

"Антихрист" (1926),
"Върху ирационалното в историята. Опит върху проблемата за историята с оглед към логиката на Хегел" (1927; 1996),
"Хегел. Личност, съдба, философия" (1928; 1996),
"Хераклит Тъмния. Пророкът от Ефес" (1928),
"Димо Кьорчев. Художествена биография" (1932),
"Петър Чаадаев. Личност и философия" (1932),
"Героичният човек" (1934),
"Образът на младото поколение" (1935),