95 "Ha-Go"

от Уикипедия, свободната енциклопедия

95 "Ha-Go" (яп. Трети модел) е японски лек танк.

[редактиране] История

През 1933 г. започва разработката на нов лек танк. Изискванията на военните към новата машина са да може да води бой съвместно с пехотата, кавалерията и със средни танкове, като при това има висока скорост. След около година компанията "Мицубиши" създава първият прототип. Изпитанията на новата машина са проведени през лятото на 1934 г. Машината е одобрена и приета на въоръжение, като получава обозначението "95" ("2595"). Танкът получава няколко различни обозначения - "Ха-Го" (яп. Трети модел), "Ке-Го" (яп. Лек танк) и "Мицубиши 95".

Въпреки, че танкът е приет на въоръжение, в периода 1935 - 1938 г. са пускани само малки серии. Масовото производство започва през 1938 г. в заводите на "Мицубиши". Танкът е произвеждан и от други японски компаниия - "Ниигата", "Кобе Сейкошо", "Дова Дзидоша" и "Кокура". Лекият танк 95 "Ха-Го" е най-масово произвежданият японски танк. До 1943 г. са произведени 1161 машини.

[редактиране] Техническо описание

Лекият танк "Ха-Го" има компоновка традиционна за немското танкостроение - двигателят е разположен в кърмата на корпуса, трансмисията в предната му част, а отделението за управление и бойното отделение са обединени в едно.

Корпусът на машината е направен от отделни бронелистове, скрепени чрез нитоване. Обемът на бойното отделение е увеличен за сметка на нишите над веригите. Люкът на механик-водача е снабден с прорез за наблюдение. Подобни прорези са изрязани и встрани от него. По бордовете на корпуса са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие, които се закриват със специални бронирани капаци. Отвътре бойното отделение е тапицирано с азбестова вата за защита от броневите осколки и удари в корпуса.

Куполата е цилиндрична, едноместна. Направена е от отделни бронелистове скрепени по между си чрез нитоване. Задната част на куполата се спуска полегато надолу до корпуса, като по този начин прикрива вентилационните отверстия. В тавана й е монтиран кръгъл двустранен люк, а от двете й страни са изрязани отвори за стрелба с личното оръжие. Отворите за закриват със специални бронирани капаци. Мястото на механик-водача е разположено отдясно, а на стрелеца вляво. Мястото на командира на танка е в куполата.

Въоръжението се състои от 37 мм оръдие "94", с дължина на тялото 37 калибър. Оръдието е монтирано в маска, която позволява движението му във вертикалната и хоризонталната плоскост. В маската на оръдието от дясно е монтирана сдвоена с него 6,5 мм картечница "91". Втората 6,5 мм картечница "91" е монтирана в едва издаваща се напред купола, която се намира в лявата част на корпуса, под куполата. През 1938 г. танкът е превъоръжен с 37 мм оръдие "97" и 7,7 мм картечница "97".

Двутактовият дизелов двигател е монтиран в кърмата на корпуса по протежение на десния борд. В ляво от него са монтирани горивните и маслените резервоари. Двигателното движение се предава на трансмисията в носа на корпуса посредством карданен вал, минаващ по надлъжната ос на корпуса. Изпускателниата тръба на двигателя е снабдена със заглушител и е монтирана в десния борд. Достъпът до двигателя се осъществява през люк в десния борд. На него са монтирани жалюзи за охлаждане. За обслужването на бордовите фрикциони и предавки в предната част на корпуса (челният бронелист) са монтирани два малки люка.

Танкът е снабден с вътрешна система за връзка, състояща се от разговорна тръба. Външната връзка се осъществява с помощта на флагчета.

[редактиране] Бойно изпозване

През 1935 г. лекият танк 95 "Ха-Го" участва в учения, в района на Голям Хинган, Манчжурия. За първи път танкът участва в боевете срещу китайската армия. През лятото на 1939 г. участва в сраженията със съветските войски пр Халхин Гол.

Участието в бойни действия показва някои слабости на машината - слаба бронезащита, голямо мъртво пространство при стрелба, малко наблюдателно поле.