Японски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Японски език

日本語

Говори се в:

Япония

Район

Източна Азия

Общ брой говорещи:

127 милиона

Класификация

Изолирани
Японски
Японски

Официално положение

Официален език на:

Япония

Контролиран от:

---

Кодове на езика

ISO 639-1

ISO 639-2

jpn

ISO/DIS 639-3

JPN

Японският език (日本語 - "нихон го") е език, говорен от около 127 милиона души главно в Япония. Класификацията му е спорна. Спада към една категория заедно с рюкюан — група езици, които се говорят на островите в южната част на Япония и постепенно са измествани от японския език. Често се счита за изолиран език.

[редактиране] История

[редактиране] Писменост

Японската писменост официално се нарича „Kanji kana majiri bun“, или буквално „писмо с канджи, смесени с кана“. Името отразява точно характера й: японската писменост представлява знаци от китайската писменост („канджи“), смесени със знаци от двете японски сричкови азбуки, хирагана и катакана (отразяващи липсващите в китайския език граматични форманти и частици, както и за заемки от други езици).

[редактиране] Канджи (йероглифи), 漢字

Китайската йероглифна система (канджи), за разлика от азбуките, е базирана на обозначаване на смисъл, а не на звук. Тя навлиза в Япония от Китай през Корейския полуостров през 4-ти век. В най-големия речник на йероглифите в Япония (на Morohashi) са изброени близо 50 000 символа, но използваните в ежедневието са доста по-малко. Йероглифите, които един ученик в Япония трябва да научи по време на елементарното си образование (от първи до шести клас), са определени от Японското правителство. Техният брой е 1006 (данни от 1999 г.): 80 в първи клас, 160 във втори, по 200 в трети и четвърти, 185 и 181 съответно в пети и шести клас. През останалото време на обучението е задължително научаването на още 939 йероглифа, или общо 1945. Смята се, че за да може човек да чете свободно вестник или книга, са необходими именно около 2000 йероглифа.

По-долу са показани някои от най-често използваните йероглифи, тяхното произношение, обозначено на латиница, и значението им на български:

人

木

本

山

川

日

月

子

男

女

水

火

花

目

耳

心

hito

hon

yama

kawa

hi, nichi

tsuki

otoko

onna

mizu

hana

mimi

kokoro

човек

дърво

книга,
източник

планина

река

слънце,
ден

луна,
месец

дете

мъж

жена

вода

огън

цвете

око

ухо

сърце

Разбира се, има и много по-сложни йероглифи (за които е нужен и по-голям шрифт, за да можете да ги разгледате добре):

鼻 (hana) нос, 鶴 (tsuru) жерав, 驚 (odoroku) стресвам се.

Произношение: По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото кун-четене (kun-yomi). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича он-четене (on-yomi). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както по on-yomi, така и по kun-yomi, като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че on-yomi се използва в съставни думи от два и повече йероглифа. Макар и малко на брой, има йероглифи изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е

働 (hataraku) — работя.

Той е съставен чрез обединението на йероглифа за „човек“ 人и този за „движение“ 動.

[редактиране] Кана (фонетични азбуки), 仮名

Освен йероглифната система, описана накратко по-горе, съществуват две сричкови азбуки: хирагана и катакана. Като звуков състав те са идентични, разликата е единствено в тяхното използване. И двете азбуки са създадени на базата на опростено или стилизирано изписване на йероглифи. Например, символът あ (а) от хирагана е произлязъл от йероглифа 安 (an) — „сигурност“, а символът ア (а) от катакана е опростен вариант на йероглифа 阿 (а), често срещащ се например във фамилни имена. Символите от хирагана изглеждат по-заоблени, а тези от катакана — по-„ръбати“.

[редактиране] Хирагана, 平仮名

Хирагана (вж. картинката в дясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 見た (mita — видях), йероглифът 見 представлява коренът на глагола 見る (miru — виждам), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи. Символът を, макар и формално да попада в реда w на таблицата и би следвало да се чете wo, на практика се произнася о и се използва само с граматична функция — като следлог на прякото допълнение. Символите は (ha) и へ (he), когато са употребени в граматичните си функции (съответно тематичен индикатор и следлог за посока на движение), се произнасят съответно wa и e.

[редактиране] Катакана, 片仮名

Катакана е била измислена преди хирагана и през известен период от време е изпълнявала и нейните функции. Понастоящем катакана се използва главно за изписване на заемки и чуждици, както и на чуждестранни наименования на страни, градове, имена на хора и т.н. Освен това катакана се използва и за изписване на междуметия, както и за обозначаване на натъртено произношение на определена дума. Катакана се използва и за записване на имената на растителни и животински видове, чието изписване с йероглифи би представлявало трудност.

Например: プリンター (purintaa) — принтер, タバコ (tabako) — цигари, テーブル (teeburu от англ. table) — маса, ブルガリア (burugaria) — България, アメリカ (amerika) — Америка, САЩ; イギリス (igirisu) — Великобритания, ソフィア (sofia) — София, ロンドン (rondon) — Лондон, ジョージブッシュ (jooji busshu) — Джордж Буш, フリストストイチュコフ (furisuto sutoichukofu) — Христо Стоичков, ワンワン (wanwan) — Бау-бау!

[редактиране] Допълнение

Към катакана има добавени няколко символа, използвани за обозначаване на звуци, чужди на японската фонетика. Най-широко разпространеният е ヴ, използван за v (българско "в") в думи като イヴァン — Иван, ヴァイオリン — (vaiorin ot angl. violin) — цигулка и др. Също така в катакана са допустими нетрадиционни комбинации от символи за изразяване на срички, които не се срещат в традиционните японски думи: フォ=fo, ティ=ti, チェ=che и др. Дадените примери са приети като допълнения към официалната японска писмена система, но формално те не са част от нея. Например, чужденец получил японско гражданство, трябва да промени името си използвайки канджи, хирагана и/или катакана, но запазването например на символа ヴ е недопустимо.

[редактиране] Ромаджи, ローマ字

Ромаджи („римски букви“) е японското наименование на латинската азбука. Макар и по-рядко, употребява се още и термина ratenmoji (ラテン文字) — „латински букви“. Латиницата е призната за официална азбука наред с трите традиционни писмени системи, но ролята й в японските текстове е само помощна. Използва се основно за съкращения на някои чужди думи — например мерки (cm, km, kg), имена (EU, NATO) и други (CD, DVD).

Съществуват няколко системи за транскрибиране/транслитериране от японски език на латиница:

Хепбърнова латиница (Hebon-shiki, ヘボン式)
Японска латиница (Nihon-shiki или Nippon-shiki, 日本式) (ISO 3602)
Японска държавна латиница (Kunrei-shiki, 訓令式) (ISO 3602:1989)
JSL, система, въведена от Елинор Джорден в книгата Japanese: The Spoken Language (1987)
Вапуро (Wāpuro rōmaji, ワープロローマ字), или система за писане в текстови редактори с латиница, която се преобразува в кана (rōmaji kana henkan, ローマ字かな変換, букв. „преобразуване на латиница в кана“)

В редки случаи в официални документи може да се срещне Kunrei-shiki, но на практика за изписване на японски имена и думи на латиница най-често се употребяват различни варианти на Хепбърновата система.

[редактиране] Граматика

Първата черта на японската граматика, която я отличава съществено от повечето европейски езици, е словоредът. В повечето европейски езици нормалният словоред е ПСД (подлог-сказуемо-допълнение): „Иван чете книга“, „John is reading a book“, и т.н. В японския език словоредът е ПДС (подлог-допълнение-сказуемо): 「太郎は本を読む。」（たろうはほんをよむ, Taro wa hon wo yomu), буквално: „Таро книга чете“. Трябва да се отбележи, че също така за разлика от повечето европейски езици, този словоред се спазва много стриктно, тъй като промяната му съществено променя значението на фразата. Например 「太郎が読む本」（たろうがよむほん, Taro ga yomu hon）буквално: „Таро чете книга“, всъщност означава „Книгата, която чете Таро“.

Следващата разлика от повечето европейски езици е, че японският език има не предлози, а следлози (черта, характерна за всички езици с ПДС словоред). Например:

に (ni): в, на, през (време, място) и др.: 8時に (hachi-ji ni) — в осем часа, 日本に[住む] (nihon ni[sumu]) — [живея] в Япония.
へ (e): в, към(посока на движение) и др.: 日本へ[行く] (nihon e [iku]) — [отивам] в Япония.
と (to): с: マリアと (Maria to) — с Мария.
で (de): с (средство) и др.: 車で[行く] (kuruma de [iku]) — [отивам] с кола.