Ab urbe condita
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ab urbe condita или AUC /съкращението на латински/ означава „от основаването на града“, като се има предвид Рим. Този израз е използван от древните римляни за летоброенето, за чието начало се е смятал 21 април 753 пр.н.е., тоест третата година след шестата Олимпиада.
"Ab urbe condita" се нарича и произведението на Тит Ливий (лат. Titus Livius) (около 59 пр.н.е. - 17 сл.н.е.), един от най-известните римски историци. Целият труд се е състоял от 142 книги, но от тях до нас са достигнали 45.
