Абрам Дюкен
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маркиз Абрам Дюкен (на френски: Abraham Duquesne) (1610-1688)- френски офицер, роден в Диеп през 1610 г. Отраснал в пристанищен град, син на виден морски чиновник, той естествено става моряк. Като младеж плава на търговски кораби и първото му участие в морско сражение е превземането на остров Леринс (май 1637). Приблизително по същото време баща му е убит заради дългове от испанците и това събужда у Дюкен лична ненавист към националния враг. През следващите 5 години той търси всякакви начини да нанася поражения и унижения на испанския военноморски флот и се отличава в сраженията при: Гуетария (1638), експедицията срещу Ла Коруня (1639), битката при Тарагона (1641), Барселона (1642) и Кабо де Гата (виж Френско-испанска война).
Френския военноморски флот е намален по времето на Мазарини и Дюкен предлага услугите си на краля на Швеция, който го прави вицеадмирал през 1643 г. Като такъв по време на войната с Дания от 1643-1645 г. той побеждава датския флот при Гьотеборг и пробива обсадата на града. Датчаните се връщат във войната под командването на самия крал Кристиян IV, но отново са победени, адмиралът им е убит, а корабът му пленен. През 1645 г. Дания и Швеция сключват мирен договор и Дюкен се връща във Франция. Въстанието в Бордо, поддържано финансово от Испания, го кара да служи отново на страната си и да задоволи омразата си към испанците. През 1650 г. той със собствени средства се снабдява с ескадра, с която блокира устието на залива Жиронда и принуждава Бордо да се предаде. За тези си заслуги той става пер и получава замък и остров Индре, близо до Нант. Когато се сключва Пиренейският договор през 1659 г., Дюкен се заема с прочистването на западното Средиземноморие от пирати.
Все пак Дюкен се прочува най-много с участието си в Холандската война (1672-1678). След избухването на антииспанското въстание в Сицилия с център Месина през 1674 г. той е изпратен да поддържа въстанниците и трябва да се изправи срещу обединените флоти на Испания и Холандия, под командването на адмирал Де Ройтер. След няколко битки , в които френския флот има преимущество (най-важната от тях - при Липарските острови), на 20 април 1676 г. се състои решителният сблъсък близо до Катания. Холандският флот е напълно сразен, което се дължи донякъде на обстоятелството, че Де Ройтер тежко е ранен от оръдеен снаряд и скоро умира. Остатъкът от холандските кораби са изгорени в пристанището на Огоста край Палермо, където търсят убежище, а французите си осигуряват безспорна хегемония в Средиземно море. За тези заслуги Дюкен получава писмо с благодарности от крал Луи XIV и титлата маркиз на Буше. Последните му постижения са бомбардировките на Алжир (1682-83), за да бъдат спасени християнските пленници и бомбардировката на Генуа през 1684 г. През същата година се оттегля от военна служба на 74-годишна възраст и в недобро здраве. След отмяната на Нантския едикт той получава право да запази хугенотското си вероизповедание. Умира на 2 февруари 1688 г. в Париж.