Static Wikipedia February 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu

Web Analytics
Cookie Policy Terms and Conditions Швеция — Уикипедия

Швеция

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Konungariket Sverige
Знаме на Швеция Герб на Швеция
(знаме) (герб)
Национален девиз: "För Sverige i tiden!"
(Със Швеция във времето!)
Местоположение на Швеция
Официален език шведски
Столица Стокхолм
Най-голям град Стокхолм
крал Карл XVI Густав
министър-председател Фредрик Райнфелд
Площ
 — Общо
на 54-то място
449 964 км2
Население
 — Общо (2005)
 — Гъстота
на 84-то място
9 001 774
20 д/км2
БВП
 — Общо (2005)
 — на човек
на 34-то място
$ 254, 206 млрд
$ 29 898
Валута Шведска крона (SEK)
Часова зона UTC +1
Независимост
-обявена
-призната
с Калмарска уния
1515
1523
Национален химн Du gamla, Du fria
Internet TLD .se
Телефонен код +46

Швеция (шв. Звук Sverige) е скандинавска държава, намираща се в Северна Европа. Тя граничи с Норвегия на запад, Финландия на североизток, проливите Скагерак и Категат на югозапад, Балтийско море и Ботническия залив на изток.

Съдържание

[редактиране] История

Основна статия: История на Швеция

[редактиране] Праистория

Скоро след последната ледникова епоха, териториите на днешна Швеция са били заселени от ловци и берачи на плодове. Това започва да става през каменната епоха (6 000 г.пр.н.е – 4 000 г.пр.н.е.) Регионът се развива много бавно в сравнение с южна Европа – докато римляните пишат поезия, Скандинавия едва навлиза в желязната епоха.

За първи път името Швеция е отбелязано през I-ви век от н.е. от римският историк Тацит. Той пише, че на остров в морето живее племето на свионите (алт. свеите), преживяващо от морето и ги описва като майстори на оръжие и кораби. Корабите на свеите били странни за времето си, защото имали носова част и от двете страни – това което сега е известно като викингски стил. Описанието е на жителите на централна Швеция (Свеаланд), основно около езерото Меларен, и съвременните Стокхолм, Сигтуна и Бирка. От името на племето произлиза и името на Швеция на старо-шведски „Svearike“ (държавата на свеите), което с развитието на езика се трансформира до „Sverige“ (произнася се „Сверийе“), или на англо-саксонски „Svealand“, земята на свеите. Южните части на скандинавския полуостров, са били населявани от родственото племе на йотите (готите), в йоталандските територии. Много малко се знае за тези времена, като източниците са основно норвежките саги и епосите на Беовулф от около 2000 г.пр.н.е.

[редактиране] Средновековие

По време на Викингската епоха (9 - 10 в.), шведските викинги са пътували на изток и са оставили следи в балтийските държави, Русия, около Черно море, чак до Константинопол и южна Европа. Една от теориите за основаването на руската държава и произхода на първата руска династия на Рюриковичите е, че Рюрик, Синеус и Трувор са варяги (шведски викинги), поканени през 862 г. от племената чуди, веси, илменски словени и кривичи да въведат ред в раздираните от междуособни войни земи.

[редактиране] Златен период

[редактиране] Съвременна история

[редактиране] Най-нова история

[редактиране] Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Швеция

Швеция е конституционна монархия, но кралската институция има символични функции. Крал Карл XVI Густав формално е държавен глава, но неговите функции са представителни. Напр. традиционно кралят раздава Нобеловите награди, с изключение на наградата за мир, която бива връчвана в Осло.

Основните конституционни закони на Швеция са:

Законът за работата на парламента (Riksdagsordningen) има специален статут, но не се счита за част от конституционното устройство. След промяна на Правилата за наследяване през 1980 г., така че и жени да могат да онаследяват короната, наследник на трона става кронпринцеса Виктория.

[редактиране] Парламент

Шведският парламент Риксдагът (пише се с членуване, Riksdagen) е еднокамарен и се състои от 349 депутати и един парламентарен председател, който е и говорител. Изборите са преки на всеки четири години, и право на глас имат всички жители над 18 години към датата на изборите.

Председателят на парламента се избира като останалите депутати, но няма право на глас. Той трябва неутрално да координира работата на парламента. Докато кралската фамилия е извън страната, председателят на парламента изпълнява функциите на държавен глава. Уникалното в шведската политическа система е, че председателят на парламента ръководи консултациите по съставяне на правителство и предлага министър-председателя. В следствие на конституционната промяна от 1974 г. кралят не разполага с политическа власт и тези правомощия са прехвърлени на председателя на парламента. В резултат това е най-високата изборна и политическа длъжност в Швеция.

[редактиране] Правителство

Правителството на Швеция се назначава като парламентът гласува министър-председател (по предложение на председателя), а той назначава министри (около 20) без допълнителни консултации. От 6 октомври 2006 г. министър-председател е Фредрик Райнфелт.

[редактиране] Административно деление

Основна статия: Административно деление на Швеция

Административни области на Швеция
Административни области на Швеция

Административно Кралство Швеция се състои от 21 области - лен (län):

  • Област Блекинге (Blekinge län, K)
  • Област Даларна (Dalarnas län, W)
  • Област Готланд (Gotlands län, I)
  • Област Йевлебори (Gävleborgs län, X)
  • Област Халанд (Hallands län, N)
  • Област Йемтланд (Jämtlands län, Z)
  • Област Йоншьопинг (Jönköpings län, F)
  • Област Калмар (Kalmar län, H)
  • Област Крунобери (Kronobergs län, G)
  • Област Норботен (Norrbottens län, BD)
  • Област Сконе (Skåne län, M)
  • Област Стокхолм (Stockholms län, AB)
  • Област Сьодерманланд (Södermanlands län, D)
  • Област Упсала (Uppsala län, C)
  • Област Вермланд (Värmlands län, S)
  • Област Вестерботен (Västerbottens län, AC)
  • Област Вестернорланд (Västernorrlands län, Y)
  • Област Вестманланд (Västmanlands län, U)
  • Област Западен Йоталанд (Västra Götalands län, O)
  • Област Йоребру (Örebro län, T)
  • Област Източен Йотланд (Östergötlands län, E)

Всяка област се управлява от администрация, назначена от правителството и органи на местното самуправление - ландстинг (landsting), избиран от населението. Областите са административно разделени на общини - комюн (kommun). Общо в Швеция има 290 общини (2004).

По поръчение на парламента Комисията Ansvarskommittén разглежда възможността областите да се обединят. Текущото предложение (от 23 септември 2005) е за 9 региона, и ако бъде прието може да влезе в сила около 2015 г.

[редактиране] Историческо деление

земи на Швеция
земи на Швеция

Въпреки че официално не се ползват от почти четири века, историческите земи и провинции продължават да се използват в ежедневието. Делението е на:

  • Йоталанд (Götaland), 10-те южни провинции
  • Свеаланд (Svealand), 6-те провинции на същинска Швеция (от там идва името Sverige - шведска държава)
  • Норланд (Norrland), 9-те северни провинции
  • Йостерланд (Österland), 6-те източни провинции, обособени като автономно Велико княжество Финландия след загубата им от Русия, и основа на днешна южна и средна Финландия.

[редактиране] Природа

Основна статия: Природа на Швеция

Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия
Долината Тарфала близо до връх Кебнекайсе, Шведска Лапландия

Най-южната точка на Скандинавския полуостров и на Швеция е нос Смюгехук (Smygehuk), на 55°20' северна ширина, а части от северна Швеция са разположени отвъд полярния кръг. На северозапад по границата с Норвегия е разположен Скандинавския планински масив. В северната му част, в Шведска Лапландия се намира най-високия за Швеция връх Кебнекайсе (Kebnekaise, 2103 м). В историческата провинция Бохюслен има множество малки островчета по протежение на западното крайбрежие. На изток е Ботническия залив и двата големи острова Готланд и Йоланд.

Скандинавския полуостров е бил покрит от дебели ледове през ледниковата епоха и след оттеглянето им са се образували множество езера. Най-големите са Венерн, Ветерн и Меларен. Топенето на снега и ледниците в планините подхранват много реки.

Северните части на страната са покрити с обширни гори, докато в южната част равнината Сконе е използвана предимно за селскостопански култури.

Шведската писателка Селма Лагерльоф е написала книгата Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция като измислен пътепис за запознаване на малките шведчета с тяхната страна. Поради високата си художествена стойност книгата е преведена на много езици (вкл. и български).

[редактиране] Стопанство

Основна статия: Стопанство на Швеция

[редактиране] Население

Основна статия: Население на Швеция

[редактиране] Култура

Къща в Скансен
Къща в Скансен

Основна статия: Култура на Швеция

В Стокхолм се намира първият в света музей на открито Скансен, в който има къщи от различните краища на Швеция и зоологическа градина [1].

[редактиране] Музика

Швеция често доминира на музикалната сцена, особено в жанра на популярната музика. Групи като АББА, Юръп и Роксет са легенди в световното музикално пространство. Други известни шведски групи в поп музиката са Ace of Base, Army of Lovers и The Cardigans.

По-малко известни, изместени към алтернативния стил са The Hives, Refused, Millencolin, The (International) Noise Conspiracy, Sahara Hotnights, The Hellacopters, The Soundtrack of Our Lives, Kent, Infinite Mass, Timbuktu и Looptroop.

Като част от скандинавската традиция в тежкия метъл, забележими шведски групи в стиловете на дет и блек метъла са Bathory, Meshuggah, The Haunted, Opeth, Soilwork, Arch Enemy, Dark Tranquillity, Naglfar, In Flames и Vintersorg, и едни от основателите на симфоничния метъл - Therion.


[редактиране] Други

  • Комуникации в Швеция
  • Транспорт в Швеция
  • Въоръжени сили на Швеция
  • Външна политика на Швеция

[редактиране] Външни препратки


Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)

Австрия | Австралия | Белгия | Германия | Гърция | Дания | Исландия | Италия | Ирландия | Испания | Канада | Люксембург | Мексико | Нова Зеландия | Норвегия | Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия | Полша | Португалия | САЩ | Словакия | Турция | Унгария | Финландия | Франция | Холандия | Чехия | Швейцария | Швеция | Южна Корея | Япония

Static Wikipedia 2008 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2007 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - en - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu -

Static Wikipedia 2006 (no images)

aa - ab - af - ak - als - am - an - ang - ar - arc - as - ast - av - ay - az - ba - bar - bat_smg - bcl - be - be_x_old - bg - bh - bi - bm - bn - bo - bpy - br - bs - bug - bxr - ca - cbk_zam - cdo - ce - ceb - ch - cho - chr - chy - co - cr - crh - cs - csb - cu - cv - cy - da - de - diq - dsb - dv - dz - ee - el - eml - eo - es - et - eu - ext - fa - ff - fi - fiu_vro - fj - fo - fr - frp - fur - fy - ga - gan - gd - gl - glk - gn - got - gu - gv - ha - hak - haw - he - hi - hif - ho - hr - hsb - ht - hu - hy - hz - ia - id - ie - ig - ii - ik - ilo - io - is - it - iu - ja - jbo - jv - ka - kaa - kab - kg - ki - kj - kk - kl - km - kn - ko - kr - ks - ksh - ku - kv - kw - ky - la - lad - lb - lbe - lg - li - lij - lmo - ln - lo - lt - lv - map_bms - mdf - mg - mh - mi - mk - ml - mn - mo - mr - mt - mus - my - myv - mzn - na - nah - nap - nds - nds_nl - ne - new - ng - nl - nn - no - nov - nrm - nv - ny - oc - om - or - os - pa - pag - pam - pap - pdc - pi - pih - pl - pms - ps - pt - qu - quality - rm - rmy - rn - ro - roa_rup - roa_tara - ru - rw - sa - sah - sc - scn - sco - sd - se - sg - sh - si - simple - sk - sl - sm - sn - so - sr - srn - ss - st - stq - su - sv - sw - szl - ta - te - tet - tg - th - ti - tk - tl - tlh - tn - to - tpi - tr - ts - tt - tum - tw - ty - udm - ug - uk - ur - uz - ve - vec - vi - vls - vo - wa - war - wo - wuu - xal - xh - yi - yo - za - zea - zh - zh_classical - zh_min_nan - zh_yue - zu